Кратка история на еврото

*материалът е подготвен съвместно с д.ист.н. Иля Прокопов – главен специалист в Дирекция “Злато и нумизматика”, Fibank

В Античността и Средновековието са формирани немалко монетни, икономически и военни съюзи, обуславяни от различни интереси.

Прародители на еврото в античната епоха са сребърната драхма и сребърният денар, докато в Средните векове ролята на единна европейска валута играят сребърните талери. Първият европейски монетен съюз в ново време е Латинският. Именно той е предшественикът  на съвременната европейска единна монетна система. Създаден е по идея на император Наполеон III през 1865 г., като в него участват Франция, Белгия, Италия и Швейцария. През 1868 г. към него се присъединява и Гърция.

Българската колекционна серия от три монети екю от злато, сребро и платина, емисия 1993 г.

Българската колекционна серия от три монети екю от злато, сребро и платина, емисия 1993 г. Българската колекционна серия от три монети екю от злато, сребро и платина, емисия 1993 г.

Към принципите на съюза и неговия т.н. „наполеонов” или биметален стандарт се придържа и България. Неслучайно иконографският модел на първите български монети е взет наготово от вече традиционните европейски пари, като най-силно влияние при оформянето му имат именно монетите на Франция и Белгия.

В периода от 1881 г. до края на Първата Балканска война младата българска държава реализира пълноценно сечене на всички видове монети като двете златни емисии от 1894 и 1912 г. са абсолютният връх, отразяващ подема на българското общество във всички с фери.

Интересно е да отбележим, че златната монета от 100 лева емисия 1894 година е отсечена в най-малък тираж – само 2500 екземпляра. Покупателната способност на тази най-стойностна българска монета обаче е огромна: със 100 златни лева по онова време може да се построи или купи една малка къща.

Златна монета 100 лв., емисия 1894 г. Златна монета 100 лв., емисия 1894 г.

Златна монета 100 лв., емисия 1894 г.

Латинският монетен съюз се разпада в края на 1926 г. в резултат на сериозните инфлационни процеси, настъпили след Първата световна война.

В наши дни Базелските споразумения от 1972 г. поставят началото на обединението между немската марка, френския франк, флорина, датската крона и белгийския франк. Основната цел на този акт е да бъде ограничена флуктуацията на обменните курсове между страните-емитенти на съответните валути. Следващата стъпка в процеса на създаването на еврото е обособяването на Европейска монетарна система през 1979 г. Именно тя създава свой еталон, екю (ECU – European Currency Unit), който по-късно се превръща в евро.

Приемането на Единния европейски акт през 1986 г. euro coinsима за цел да направи възможно създаването на единен европейски пазар, базиран на принципите на свободното движение на стоки и капитали. Три години по-късно е приет и т.н. „План Делор”, който определя насоките за развитие на Икономическия и монетарен съюз и създаването на единна монета за страните-членки. През 1992 г. е подписан Договорът от Маастрихт, който фактически поставя началото на Европейския съюз и уточнява условията за постепенно преминаване към единна европейска валута, като от 1 януари 1993 г. на практика функционира единен европейски пазар.

Следват конкретните решения, които непосредствено предхождат раждането на еврото. През декември 1995 г. Съветът на Европа решава, че името на новата единна монета ще бъда „евро”. Само година по-късно представители на Европейския монетарен институт показват пред Съвета на Европа проекти на първите евро банкноти.

Датата 2 май 1998 г. е историческа: Съветът на Европейския съюз решава, че 11 страни-членки са готови да приемат новата единна монета от 1 януари 1999 г. Месец по-късно е . През 2000 г. и Гърция приема еврото за своя национална валута. От 1 януари 2002 г. еврото е въведено и в данъчната система, вече навсякъде се приемат новите евробанкноти и монети – започва обращението на първите евроемисии.

Споделете с приятели

  • във Facebook
  • в Twitter
  • в Google+
  • в LinkedIn
  • в Pinterest

Очакваме първия коментар :)