Банки и банкери в България в периода 1944-1989 г.

Златко Стоянов, Мениджър “Корпоративни комуникации” Fibank, представя поредицата Българските банки и банкери в периода след Освобождението. Първа част можете да прочетете ТУК, а втора ТУК.

Изменената политическа и икономическа обстановка в България след Втората световна война неминуемо се отразява и на банковата система, която бързо се превръща в еднозвенна. В края на 1947 г. е извършена радикална реформа с приемането на Закон за банките. Съществуващите дотогава частни банки са национализирани, а цялата система е организирана по съветски образец, функциониращ до края на 80-те години на XX век. Осъществена е и парична реформа, целяща намаляване на количеството пари в обращение и изтегляне на емитираните от държавата съкровищни бонове.

Новият Закон за банките обявява банковото дело и всички банкови сделки за държавен монопол, което противоречи изцяло на дейността и ролята на търговските банки. Основна задача в тази област се вменява на Българската народна банка (БНБ), която загубва своята независимост и става пряко подчинена на Министерския съвет и на министъра на финансите. Едностепенната банкова система (1951-1987 г.) се характеризира с това че освен изпълнението на емисионни функции, БНБ действа и като търговска банка. Тя е задължена да кредитира държавата и икономиката и се превръща в център за разплащане между предприятията, организациите и учрежденията. С Постановление № 218 на Министерския съвет от 2 март 1951 г. се закриват т.нар. „популярни банки“ и техните клонове по места стават клонове на БНБ.

Паричната реформа от 1952 г. реализира съществени промени във финансовата система на страната, целящи количеството пари в обращение да бъде обвързано с нуждите на свръхцентрализираната планова икономика. По този начин се извършва скрито преразпределение на националното богатство, от което най-много загуби понасят физическите лица-собственици на влогове в банки и частните предприятия.

През 1964 г. е създадена Българската външнотърговска банка (БВТБ). Тя е акционерно дружество, което осъществява разплащанията в областта на външната търговия, вноса и износа, покупко-продажбата на чуждестранна валута и кредитирането на външнотърговските предприятия в страната. Друга значима промяна в банковия живот е създаването на Държавната спестовна каса през 1967 г. като основна влогонабирателна и жилищно-кредитна институция.

В началото на 70-те години БНБ започва да кредитира държавните предприятия с цел по-добър контрол върху използването на финансовите средства в обществото. Скоро обаче става ясно, че това може да се постигне единствено с изграждането на двустепенна банкова система, състояща се от независима централна банка и частни търговски банки. Първата крачка в тази насока е създаването от 1987 до 1989 г. на 7 отраслови банки. В много от случаите съответните предприятия притежават дялове в акционерния капитал на обслужващите ги банки. Тези банки нямат клонова мрежа, като по места обслужването на клиентите се извършва от поделенията на БНБ. Възвръщането към принципите на търговското банкерство и независимата централна банка в лицето на БНБ става факт през 1991 г. с влизането в сила на Търговския закон и Закона за БНБ.

В следващите броеве на „Fibank NEWS“ ще ви запознаем с някои от личностите, оставили най-дълбока следа в банковото дело на България след Освобождението и през XX век.

 

Споделете с приятели

  • във Facebook
  • в Twitter
  • в Google+
  • в LinkedIn
  • в Pinterest

Коментарите по темата

  • Иван
    01.10.2017 @ 11:29

    Здравейте,
    Прочетох и трите Ви статии за развитието на банковата система след Освобождението до 1989 г. И трите са много постни, кратки и написани доста аматьорски. Предполагам, че сте били ограничени в пространството от 1 страница във вестника, но Вашият ръководител можеше да Ви възложи по-обширен труд да напишете, на база на по-голям изследван материал.

    • Десислава Богданова
      02.10.2017 @ 11:25

      Здравейте, Иван. Благодарим Ви за обратната връзка. Както сам сте споменал, при публикуването на материал във FibankNEWS, е необходимо той да бъде съобразен с обема, който предоставя форматът. В бъдеще ще помислим дали да не подготвим по-пространен материал, който да бъде публикуван под друга форма. Поздрави!