Valentina Grigorova Gencheva

По традиция към края на всяка календарна година се прави анализ на „поведението“ на основните стратегически суровини, част от които неизменно са златото и среброто. Те, несъмнено, имаха своята година на завръщане на световните пазари, както и в инвеститорските портфейли. Цената на златото през изминалите месеци от 2016 г. нарасна със 17% в щатски долари и с 14% в евро. И среброто отбеляза ръст, като цената му в долари се увеличи с 27%, а в евро с 23%. На 9 ноември 2016 г., когато световните борси осъмнаха в паника, валути като японската йена, щатския долар и мексиканското песо се обезцениха, цената на златото на азиатските пазари отбеляза ръст от 5.4% като достигна 1337,38 долара (1211 евро). Уверено мога да твърдя, че започва период на сериозни промени в отношението към благородните метали, свързан с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. В последните часове политици от цял свят писаха, че това събитие е съизмеримо по своята значимост с падането на Берлинската стена или Брекзит. В момента се провеждат съвместни заседания на борси, финансови министри и централни банки, уебинари по темата и други важни срещи на световноизвестни експерти и анализатори. Расте безпокойството на финансовите пазари от евентуални икономически рискове, свързани с управлението на Тръмп като президент на САЩ. За пореден път в съвременния свят се оказа, че макар и краткосрочно, борсовите индекси са изключително податливи на всяко излизане от релсите на обичайното и предвидимото.

И в България инвеститорският интерес се насочи отново към златото. Още в ранната пролет на 2016 г. отчетохме обеми на сделките с благородни метали, повтарящи данните от периода преди 2013 г. Традиционно се търгуваха кюлчета от 1 кг с най-висока проба 999.9/1000, но за разлика от треската за злато през 2008-2012 г., в момента редица инвеститори се ориентират към покупката на по-малки номинали – монети от 1 тройунция или кюлчета от 10, 20, 50 и 100 грама. Със сигурност тези покупки са съобразени  с геополитическите проблеми в региона, нарастващата несигурност, дори риск от сериозен военен конфликт и последваща бежанска вълна, която няма да подмине България. От друга страна, доходността на парите, оставени на депозит непрекъснато намалява, а бизнес предизвикателствата са ограничени и често рискови.

p8_Gold_chart

Графика: GoldPrice.org

В редица европейски страни лихвените проценти са отрицателни, расте напрежението във финансовите кръгове, свързано с предстоящите избори в Европа през 2017 г. Затова немалка част от хората, които разполагат със свободни финансови средства, се ориентират към покупка на инвестиционно злато, за да си гарантират добра доходност в дългосрочен план. Обемът на сделките със златни кюлчета и монети в света по данни на World Gold Council за изминалите месеци от 2016 г. е 664 т и бележи ръст от 13% в сравнение с 2015 г. За справка, през последните 6 месеца печалбата в евро от инвестициите в злато е нараснала с 4%, а за година – с 14%. При среброто тези цифри са съответно – 11 и 23%! За цялата 2016 г. до момента доходността на златото в евро е 18.5%, а в щатски долари – 20.1%. За разлика от тези данни само през последните часове на 9 ноември 2016 г. основните индекси бележат съществен спад: разширеният индекс Standard &  Poor’s 500 - с 5,01 %, а технологическият индекс Nasdaq - с 5,08 на сто. Промишленият индекс Dow Jones се понижава с 4,3%. Цифрите говорят достатъчно за тенденцията, която се очертава на финансовите пазари. Както обикновено в подобни ситуации, златото започва да играе ролята си на стабилизатор в инвестиционните портфейли, на ефикасен инструмент срещу инфлацията. На фона на последните световни новини е напълно възможно да се реализира прогнозата на един от най-добрите анализаторски и изследователски екипи в сферата на благородните метали, а именно: до юни 2018 г. цената на златото да достигне 2300 щатски долара. В тази ситуация атрактивни за инвеститорите ще бъдат не само златото и среброто, но и акциите на компании от миннодобивната индустрия. През последните 5 години те бяха в период на спад, редица големи проекти бяха замразени, но от началото на 2016 г. и този инвестиционен продукт излиза от мечия си период. Както се оказва, дори или особено в нашия глобален свят има място за изненади, за разбиване на статуквото и нови предизвикателства. От нашата информираност и далновидност зависи в каква посока ще управляваме финансовите си авоари.

*Предоставената информация има изцяло информационен характер и не следва да се разглежда като препоръка за покупка или продажба, или склоняване към вземане на инвестиционно решение.

 Д-р Валентина Григорова-Генчева,

Директор „Злато и нумизматика“ в Първа инвестиционна банка

valentina.gencheva@fibank.bg

 

Валентина Григорова-Генчева

Доц. д-р Валентина Григорова-Генчева работи за Първа инвестиционна банка от 2001 г. Тя създава и ръководи единствения по рода си в България банков департамент, специализиран за сделки с благородни метали, инвестиционни консултации и нумизматични експертизи. От 2008 г. води магистърски курс от лекции на тема „Културното наследство: пазар и инвестиции” в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2016 г. води магистърски курс "Пазари и инвестиции в благородни метали" във ВУЗФ.
Автор е на публикации в областта на историята, археологията и нумизматиката. Валентина води рубриката „Злато и нумизматика”, в която Ви запознава с актуалното от света на благородните метали и монетите, и отговаря на Ваши въпроси, свързани с тях.

Коментари

Коментирай