Актуално от света на благородните метали: пазари, инвестиции, цени, тенденции
Д-р Валентина Григорова-Генчева, директор "Злато и нумизматика", Fibank
В началото на октомври в Лондон една от водещите консултантски компании за благородни метали в света, Metals Focus, представи годишния си анализ за първите девет месеца от 2017 г. и прогнозите си за 2018 г. Нито градът, нито мястото на провеждане на това събитие са случайни: Лондонската метална борса е един от ключовите, структуроопределящи участници в сделките с благородни метали, а сградата на гилдията на златарите (The Goldsmiths’ Centre) все повече се налага като модерен конферентен център за обмяна на идеи и прогнози между бизнеса и анализаторите. The Goldsmiths’ Centre се намира на метри от вековната порта на Св. Йоан (St. Johns’Gate), един от символите на Лондон, свързан с важния орден на рицарите-хоспиталиери и техния манастир, съществуващ на това място от 1504 г. Както никъде другаде по света, в Лондонското Сити съчетаването на вековната традиция и съвременността е вездесъщо и хармонично.
Глобалните макроикономически и геополитически фактори бяха и продължават да бъдат с положително влияние върху представянето на благородните метали през 2017 г. Щатският долар е по-скоро в низходящ тренд, докато популизмът в Европа е във възход. Ядрената военна програма на Северна Корея и агресивните изказвания на нейния ръководител предизвикват аналогична реакция от страна на САЩ, чиято непредвидимост в последно време се засилва. При всички тези обстоятелства логично можем да си зададем въпроса: „Защо цените на благородните метали нарастват толкова бавно?“ Среброто и платината не могат да достигнат нивата на цените си от 2016 г. Златото, което запазва своя възходящ тренд, ще отбележи едва около 2% ръст спрямо ценовите си нива за м.г. Основната причина е намалелият интерес на професионалните инвеститори към инвестиции в злато в краткосрочен и средносрочен план. На фона на все още силния пазар на ценни книжа възможността да се инвестира в злато, дори само частично, е непримамлива. Въпреки че корекции ще има и тогава печеливши ще станат онези, които са останали верни на благородните метали в дългосрочен план.
Единственият благороден метал, който се представя впечатляващо през т.г. е паладият. От началото на 2017 г. цената му е нарастнала с повече от 30%, като още по-важно е да отбележим, че за първи път от 2001 г. насам, паладият изпреварва платината. Този процес е обусловен основно от сериозния физически дефицит на паладий от 2012 г. насетне. Наличностите в края на 2010 г. са били 560 тона, докато към края на 2017 г. се очаква да бъдат 430 т. Големи сделки се извършват на Нюйорксата метална борса, както и редица спекулативни покупки с голям обем в Китай. Очакванията на анализаторите са цената на паладия да достигне средно ниво от 880 щатски долара за 2018 г.
Но, да се върнем на златото – основният благороден метал-финансов инструмент, интересен за българските и световните инвеститори. През септември цената му достигна 13-месечен връх от 1350 щатски долара (1120 евро) за тройунция (31.1035 грама) като отбеляза ръст от 18% в сравнение с цената в началото на т.г. Покупките в този момент нарастнаха двойно на годишна база и достигнаха 787 тона, но процесът включваше и много ликвидации на къси позиции, които доведоха до нов спад в цената. В момента,обаче, тя е отново над 1300 щатски долара и 1100 евро за тройунция. Накратко: вълните в движението на цената на златото стават по-къси, спадовете-по-кратки и на по-високи нива. Вероятно това ще окуражи институционалните инвеститори да залагат повече на златото през 2018 г. В момента въпреки че нарастването на цената му е значително по-слабо, отколкото в периода 2010-2013 г., продажбите в Близкия Изток и Китай се увеличават непрекъснато, а минният добив отбелязва рекордни нива. При условие, че ниските лихви и скептицизмът относно възхода на американската икономика, стимулират инвестициите в злато, прогнозата за 2018 г. е увеличение на цената му с 10% и достигане на отдавна очакваното (и напълно възможно!) ниво от 1400 щатски долара за тройунция.
Среброто, което винаги е тясно свързано с интереса към златото, би трябвало да се възползва от възходящия тренд на жълтия метал и да увеличи цената си до около 20 долара за тройунция през 2018 г. Въпреки това, обаче, търсенето на сребърни кюлчета и монети остава на едно от най-ниските си нива за последните десет години. По-оптимистична е картината на индустриалното потребление на сребро, което се очаква да нарастне с около 2%. Подобна е ситуацията и в бижутерията, където потреблението на сребърни изделия нараства, особено в Китай и Западна Европа.
Благородните метали отбелязват рекордно високи нива на борсова търговия през първите осем месеца на 2017 г., като ръстът е доминиращ на Западните пазари, докато Китай и Индия имат слаби търговски обороти. Общото количество на притежаваните в инвестиционни портфейли ETP (борсово търгувани продукти) в злато е нарастнало с 6% до 2 295 тона към края на август 2017 г., но като стойност ръстът е значително по-висок – 16%.
Инвестициите във физическо злато под формата на кюлчета и монети са нарастнали с 5% през 2017 г. и се очаква да достигнат в края на годината 1081 тона – най-доброто постижение на пазарите от 2013 г. насам. Две са страните, в които инвестициите намаляват и позициите в злато се ликвидират – САЩ и Япония. От другата страна на везните са други две страни: Китай и Турция, които общо добавят 70 тона в световното потребление на благородния метал. Като цяло европейските инвестиции във физически притежавано злато нарастват с 5% през първата половина на т.г. като своеобразни рекордьори в този процес са Германия и Франция, където несигурността в резултатите от провежданите избори и ниските, дори отрицателни лихвени проценти, влияят сериозно на инвеститорския интерес. Нещо повече, от 2008 г. насам, Германия се превърна в един от най-големите инвестиционни пазари за злато като през 2016 г., например, около 6 милиарда са инвестирани в различни златни продукти. По мнението на няколко големи консултантски компании пазарът там има неразгърнат потенциал за развитие и навлизане на нови продукти и фирми.
Накрая, няколко думи и за бижутерията. Традиционно около 75-80% от всички златни бижута се продават в развиващите се страни. Известно е, че два от най-големите пазари за бижутерия са в Китай и Индия, където немалка част от населението няма финансови знания и култура, нито достъп до банково обслужване и модерни финансови продукти. Тази е основната причина златните накити да се използват като инвестиция за тежки времена дори в наши дни. В Индия, например, поне 25-30% от закупените златни бижута са с инвестиционна цел, а не за носене, докато в Китай този процент е много по-висок и достига 85% от реализираните обеми. Сравнително слабото през последните години търсене на златна бижутерия в тези страни се засилва, като в Индия ръстът на продажбите през втората четвърт на т.г. е 41%. Като цяло, обаче, продажбите на бижута през първата половина на 2017 г. остават под 1000 тона, определящо за което е намалялото търсене на златни накити в Китай. Значителното повишаване на цената на златото през август и септември т.г. може също да окаже дъмпингов ефект върху интереса към бижута от благородни метали.
НАКРАТКО:
- Паладият, златото, сребро и платината отбелязват годишен ръст в цените си към 27 септември 2017 г. от съответно 37%, 11%, 5% и 2%.
- Определящи за цената на златото през 2017/2018 г. се оказват слабият и неустойчив щатски долар, бавното нарастване на щатските лихвени проценти и геополитическите фактори.
- Цената на златото ще нарастне с 10% през 2018 г. и ще достигне средно годишно ниво от 1400 щатски долара.
- Цената на среброто, повлияна от тази на златото, ще нарастне с 18% годишно и ще има средно годишна стойност от 20.60 USD за 2018 г.
- Платината също ще се възползва от този контекст и ще достигне 1090 USD за тройунция (+12% на годишна база).
- Възходът на паладия ще се забави, но въпреки това, се очаква нов ценови рекорд от 880 USD като средногодишна цена за 2018 г.
*Предоставената информация има изцяло информационен характер и не следва да се разглежда като препоръка за покупка или продажба или склоняване към вземане на инвес-
тиционно решение.
Коментари