Последните месеци бяха доста бурни относно анализирането на състоянието на българската икономика. Изказванията в медиите варираха и в двете крайности. За да придобием по-ясна представа за това как се движи българската икономика, нека се вгледаме в конкретните данни.
Безспорно един от най-информативните показатели за състоянието на всяка икономика е стойността на Брутния вътрешен продук (БВП). По данни на НСИ през второто тримесечие на 2014 г. БВП на страната възлиза на 19 517 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 9 979 млн., като на човек от населението се падат 1 379 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 1.6% на БВП през второто тримесечие на 2014 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.5% спрямо първото тримесечие на 2014 година.
Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2014 г. на ЕС-28 се увеличава с 0.2% спрямо предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. Това е под нивото, на което се регистрира в България (ръст 0.5%). Или казано с други думи, БВП на България нараства по-бързо от средното за Европейския съюз.
Износът продължава да бъде основен двигател за икономиката ни. По предварителни данни за второто тримесечие на 2014 г. крайното потребление бележи спад от 0.4% спрямо предходното тримесечие, а бруто образуването в основен капитал нараства с 0.8%. Износът на стоки и услуги увеличава равнището си с 2.0%, а вносът на стоки и услуги намалява с 1.2%.
Графика 1 Компоненти на използвания БВП през второто тримесечие на 2013 и 2014 година
Източник: НСИ
Европейският съюз остава основен външнотърговски партньюр на България. По данни на НСИ през периода януари - юли 2014 г. износът на България за ЕС се увеличава с 3.6% спрямо същия период на предходната година и е в размер на 15.2 млрд. лева. Основни търговски партньори на България в ЕС са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 72.3% от износа за държавите - членки на ЕС. През юли 2014 г. износът за ЕС се увеличава със 7.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.6 млрд. лева.
Според данните на Агенцията по заетостта през август 2014 г. за седми пореден месец безработицата в страната намалява. От началото на годината безработните са намалели с почти 59 хиляди лица, а равнището на безработица е с 1.8 процентни пункта по-ниско. Активният летен сезон запазва в голяма степен положителното си влияние върху заетостта в преработващата промишленост, търговията, хотелиерството и ресторантьорството, транспорта, селското стопанство и строителството. Имайки предвид този сезонен фактор, можем да очакваме, че в края на летния период ще видим леко повишаване на безработицата, но то едва ли ще надмине стойностите от 2013 г.
Графика 2. Равнището на безработица
Източник: Агенция по заетостта
Всичко това ясно показва, че „апокалиптичните прогнози” за бъдещето на българската икономика, бродещи в медиите, не почиват на реалните стойности на макроикономическите показатели на страната. По-скоро можем да ги класифицираме в полето на теоритични очаквания, които за да се сбъднат ще се наложи доста сложна комбинация от негативни фактори, която трудно може да се получи. Към момента официалните данни за икономиката на страната показват, че се наблюдава ръст, който е по-висок от средното ниво за ЕС.
Имайки предвид, че ЕС е основен външнотърговски партньор на страната и това, че икономиките на страните членки все още не показват пълно възстановяване, можем да очакваме, че в следващите няколко тримесечия, българската икономика ще започне да набира сила. Съвземането на търговските партньори на страната ще доведе до увеличено потребление от тях на вносни стоки и респективно износът на България ще се увеличава. Оттук можем да очакваме и увеличаване в производствените мощности на предприятията в страната, които ще започнат да откриват нови работни места, за да се справят с по-големите обеми на поръчки.
Коментари