Историята на кредитните карти

В началото на 20 век хората плащат в брой за всеки продукт или услуга, които използват. В същото време се увеличава броят на тези, които пазаруват на кредит в кварталните магазини. Тогава не съществува кредитна карта, която да позволява да се пазарува на кредит при повече от един търговец.

Всичко започва, когато Франк МакНамара и двама негови приятели решават да излязат на вечеря.

Прочутата вечеря

През 1949 година Франк МакНамара, управител на Корпорация Хамилтън Кредит, излиза на вечеря със своя адвокат Ралф Шнайдер и с дългогодишния си приятел Алфред Блумингейл, внук на основателя на верига магазини Блумингейл. Тримата мъже решават да вечерят в нашумелия нюйоркски ресторант Major's Cabin Grill, разположен точно до Емпайър Стейт Билдинг, и да обсъдят проблем с клиент на корпорация Хамилтън Кредит.

Проблемът бил, че един от клиентите на Франк МакНамара изпаднал в неблагоприятна финансова ситуация след като предоставил на своите бедни съседи номера на картата, с която на кредит зареждал в кварталния магазин и бензиностанция. За тази услуга, мъжът поискал да му върнат усвоените от тях пари с малка сума отгоре като компенсация. За нещастие съседите му не били в състояние да му върнат средствата в кратък период от време и той бил принуден да изтегли заем от корпорация Хамилтън Кредит.

В края на вечерята Франк МакНамара решава да плати сметката и установява, че е забравил портфейла си. Познат като значим бизнесмен, който се ползва с доверие и респект, Франк МакНамара си позволява върху една от салфетките на масата да напише дължимата сума и да се подпише като гарант, че по-късно ще извърши плащането в брой. След този момент Франк МакНамара се заклева никога повече да не изпада в такава неловка ситуация.

Обмисляйки ситуацията с преотстъпването на картонената карта и липсата на пари в брой, какъвто е бил неговият проблем предишната вечер, г-н МакНамара стига до новаторска идея - кредитна карта, която може да бъде използвана в повече от една локации. Нововъведението на МакНамара, обаче, изисква да има звено, което да посредничи между компаниите и техните клиенти.

Frank X. McNamara.

Посредниците

Концепцията за взимане на кредит и разплащателните сметки добиват голяма популярност в началото на 20 век. Хората пътуват до различни дестинации за да закупят нужната стока или услуга. Като усилие да запазят своите клиенти, много от магазините и бензиностанциите започват да предлагат разплащателни сметки, които може да бъдат усвоени чрез карта, което налага клиентите да носят със себе си дузини карти, валидни само в един търговски обект.

МакНамара обсъжда идеята си с Блумигдейл и Шнайдер и през 1950 година тримата създават нова компания, наречена Дайнърс Клуб, която е посредник между фирмите и техните клиенти. Дайнърс Клуб предлага кредити директно на клиентите и, след като те се издължат, ги връща на компаниите, към които първите са задлъжнели.

До този момент магазините разчитат чрез издаваните от тях кредитни картида обвързват клиентите с един конкретен търговски обект. Дайнърс Клуб се нуждаят от съвсем различен подход за генериране на приходи, тъй като, на практика, не продават нищо конкретно. За да реализират печалба без да формират лихва (лихвеният процент върху кредитните карти се появява много по-късно), Дайнърс Клуб взимат от компаниите 7 % от всяка транзакция. От друга страна, клиентите ползващи кредитната карта, заплащат 3 долара годишна такса (въведена през 1951 година).

Новата кредитна компания на Франк МакНамара се фокусира върху търговците. Както търговците често имат работни обяди, така и многобройните ресторанти търсят начини да улесняват своите клиенти. В тази ситуация Дайнерс Клуб е трябвало както да убедят голям брой ресторанти да приемат новата кредитна карта, така и да склонят търговците да се абонират за нея.

Първите кредитни карти Дайнърс Клуб са дадени през 1950 година на около 200 човека, предимно приятели и познати на Франк МакНамара, и се приемат в 14 ресторанта в Ню Йорк. По това време картите не се произвеждат от пластмаса, а от хартия, като на гърба им са написани всички локации, където се приемат.

Преодолявайки трудностите Дайнърс Клуб продължават да се разрастват и в края на втората година генерират печалба от 60 000 долара. Въпреки резултатите, Франк МакНамара продължава да смята, че успехът на идеята ще е краткотраен и заради това през 1952 година продава своя дял от компанията на съдружниците си за повече от 200 000 долара.

Кредитната карта Дайнърс Клуб продължава да печели клиенти и няма конкуренция чак до 1958 година, когато се появяват Американ Експрес и Банк Америкард (по-късно наречена VISA).

Концепцията за универсална кредитна карта се утвърждава в Америка и с бързи темпове се разпространява в цял свят.

Някои от най-важните дати за кредитните карти може да видите ТУК