Когато банкирането и земеделието вървят ръка за ръка

Днес ще Ви запознаем с Надя Василева - кредитен специалист във Fibank Петрич и собственик на малко семейно производство на био тахани.

„Аз съм един позитивен и усмихнат човек. Бях дете, когато приятел на баща ми имаше девиз, който тогава мислех за празни думи. С годините разбрах, че това се е превърнало и в моя движеща сила в живота: „Ако можеш да помогнеш на някого, помогни. Ако не можеш - не пречи“. Обичам да слушам българска музика, да гледам български филми, а най-много – да шофирам. В работата си помагам на хората да сбъднат мечтите си, осигурявайки им най-доброто решение за финансиране. Подкрепям българското и произвеждам български продукти. Именно с това е свързан и семейният ни бизнес - производство на тахани, студено пресовани масла и брашна от ядки и семена. Доколкото е възможно, за нашето производство се стремим към суровини, произведени от български земеделски производители. Ние самите сме такива. Съпругът ми е земеделски производител, който се грижи за градини с лешници. Благодарение на това започнахме нашия малък, но само за сега, бизнес. Имам много идеи, хъс, вяра и мотивация за развитие. И вярвам, че българското производство ще се цени все повече и за в бъдеще.“

Надя, разкажи ни за професионалния си път?
Тази година стават 20 години, откакто съм в банковия сектор, като повече от половината от тях съм част от семейството на През септември 2024 г. отбелязах своя кръгъл юбилей като служител на банката - 10 години. Може да не са много, но не са и малко - това е приблизително ¼ от трудовия стаж на активно работещия съвременен човек.

От самото начало на кариерния ми път във Fibank заемам позицията „Кредитен специалист“. Харесвам работата си. Тя ми дава възможността да общувам с много хора, да им оказвам съдействие, когато имат нужда от финансиране на своите проекти. Нашият град – Петрич, е малък. С голяма част от клиентите на банката имаме и приятелски отношения, т.е. съвместната работи ни свързва и в лични отношения.

С какъв екип работиш?
Имам честта и удоволствието да работя с чудесен екип от професионалисти. В офиса на Fibank в Петрич няма текучество на кадри.

Да си част от професионален екип, е като да си част от семейство, с което прекарваш основната част от времето си. Тук сме разказвали за най-съкровените си мечти, които след това са ставали реалност, тук споделяме най-прекрасните новини, както и недобрите такива. Заедно сме в добро и в зло. Плакали сме заедно и от радост, и от мъка, подкрепяме се и преодоляваме всяко препятсвие. Както във всяко семейство и конфликти не ни липсват, но ги решаваме с лекота и разбиране.

А когато има купони, моля, не ни давайте столове, понеже не сядаме! Екипът е единен и в работата, и в забавленията! Тук имам не само колеги, тук имам приятели!

Какво те мотивира в работа ти?
Мотивация и удовлетвореност в работата не ми липсват. Особено когато видя клиентът да си тръгва доволен от съдействието ни и ще продължи с реализацията на своите идеи, а след това се върне да разкаже как е постигнал всичко от проекта си и сподели, че зад това стои трудът на екипа на Fibank. Да видиш благодарност в очите на клиента е най-голямото удовлетворение. Преди време наш клиент беше в меко казано „недобро финансово състояние“. Положението беше толкова отчайващо, касаещо дори живота на клиента. Ние обаче намерихме и му предложихме решение как да излезе от финансовата „дупка“. Сега при всяко негово посещение в банката го виждаме като доволен и движещ се напред в живота човек. Това е огромен стимул за работа – да знаеш, че си полезен и помагаш на хората.

Какви са най-големите предизвикателства в работа ти във Fibank?
В ежедневната ни работа се сблъскваме с различни казуси, стараем се да намираме най-правилното решение за всеки клиент, за да може този доволен клиент да стане лоялен и да доведе още. Знаем, че доволният клиент е най-добрата реклама, а препоръката му е най-ценна. Това е и най-ефективният начин за привличане на нови клиенти.

Разкажи ни за семейното ви производство:
Идеята дойде от само себе си. Съпругът ми е земеделски производител – има лешникови градини. Първоначално мислехме, че ще продаваме на едро реколтата лешници и с това ще приключи цикълът на работата ни. Още с първите няколко килограма ядки решихме да си направим тахан за наша консумация, но се оказа, че количеството е огромно за лична употреба. Затова реших да предложа на колеги и приятели. Те, разбира се, го харесаха и продължаваха да търсят още отново и отново. Това ми даде ясен знак, че правим продукт, който наистина се харесва и се търси. Така постепенно, без никакъв бизнес план, но и с много положени усилия от моя страна, нещата се случиха. Днес мога смело и със самочувствие да заявя, че предлагаме чиста храна, направена само от ядки, без никакви добавки. И вече имаме затворен цикъл - от градината до трапезата.

Кога дойде моментът, в който идеята прерасна в бизнес?
Правехме тахан в малки количества в продължение на 2 - 3 години. Бяхме се отказали от собствена база с производство, защото имаше твърде много изисквания към работното помещение. Като земеделски производители имахме възможността да участваме на земеделски форум „От фермата до твоята трапеза“ - проект, подкрепен от Президента на Република България, Министерство на земеделието и храните и ЮЗДП Благоевград. Там ни забеляза тогавашният министър на земеделието, който ни подкрепи и вдъхнови да продължаваме смело напред. И ето ни днес, 5 години по-късно, дълъг и бавно извървян път, но вече прераснали в малък семеен бизнес със собствено име - BioVas Домашни тахани Петрич.

Как работата ти в банка ти помага в семейния бизнес?
Работата и опита в банковата сфера ме е научила, че няма невъзможни неща, а винаги има решение, което трябва да намерим. Отказът и отрицанието: „Не, това няма как да стане“, ме мотивира още повече да намирам решение и отговорът да се превърне в „Да“. Доверието на клиентите към банковите ни продукти се пренесе и в доверие към домашните ни тахани.

Смяташ ли, че интересът към родните продукти расте?
Интересът към и търсенето на български продукти определено растат. Българинът все повече търси качество, чисти и забравени вкусове от миналото, от градините на баба. Склонен е да заплати по-висока цена, но да получи високо качество. Именно качеството продава, а има ли продажби, ще има и бизнес! Забелязвам тенденция към все повече организирани фермерски базари, където се срещат директно производители с крайните потребители. Това определено ме радва.

Хората се научиха да подаряват домашни и здравословни храни, а подарявайки чиста храна, подаряваш здраве. A от здраве не трябва да пестим!

Какви са предизвикателствата пред българските производители?
Трудностите няма да откажат човек на върви напред, да се развива и да търси нови предизвикателства. Постоянството, упоритостта, желанието за създаване на добри продукти, са в основата към постигането на по-високи цели.

Водещ проблем пред българския производител е ниската изкупна цена на продукцията (имам предвид земеделска продукция). Разликата в цената от производителя до търговската мрежа е огромна. Вносът на некачествена стока е немалка част от проблемите на БГ производители. Не на последно място е и недостатъчното субсидиране и подкрепа от държавата. Добре би било да има повече стимули за родното производство.

Къде можем да намерим продуктите ви?
Имаме страница във Facebook, където приемаме поръчките онлайн, участваме и в базари, където е директната ни връзка с клиенти. В момента сме в процес на развитие на дистрибуторската ни мрежа. Търсим малки био магазини, семейни магазини, в които можем да предложим качествените си продукти. Който има интерес към нашите продукти, може да се свърже с нас във Facebook – https://www.facebook.com/Tahani.Petrich

Какво би казала на всички, които искат да се занимават със земеделие в България?
Все повече виждаме как хора от града се завръщат на село, за да произведат сами плодовете и зеленчуците за собствената си трапеза. Българинът е свикнал на труд, това не го плаши, но реализацията на добри цени е съвсем отделно предизвикателство. Работата на полето е трудоемка и зависеща от природата. Затова има една приказка: „На земеделец майстор не му казват, защото човек предполага, но Бог разполага!“