През 2014 г. Първа инвестиционна банка (Fibank) и Съюза на артистите в България обявиха официално своето дългосрочно партньорство – социална програма за подкрепа на талантливи студенти в областта на театралното изкуство и осигуряване на достойни старини на заслужилите българските артисти. Благодарение на социалния фонд, който Банката подкрепи, 8 талантливи студенти ще получат стипендии, с които да подпомогнат своето обучение и бъдеще развитие, а 16 пенсионирани артисти ще получават месечна добавка към своята пенсия.
Днес ще Ви запознаем с Теодор Христов. Той е един от талантливите студенти от НАТФИЗ, които получиха стипендия от социалния фонд на Съюза на Артистите в България.
Теодор на 21 г. от Кюстендил. Той е третокурсник в специалността „Актьорство за драматичен театър” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” – в класа на проф. Стефан Данаилов. Играе на сцената на Академията и в постановката „Който трябва” на Драматичен театър Сливен, с който обикалят цялата страна. Споделя, че в момента най-важното за него е образованието му. Обича да пътува.
Защо реши да се насочиш към театъра?
Мисля, че сцената винаги ме е привличала. Още като съвсем малък започнах да пея в една вокална група в моя град-ВГ „Калпазани“. Така се роди и желанието ми – да играя, да се преобразявам и да следя реакциите на хората като резултат, да търся различен подход в още по-различни ситуации. Не е случайно – търсех театъра и ще продължавам да го търся.
Къде и кога можем да те гледаме?
Класът ни в момента показва три дипломни спектакли на камерна сцена 47 в НАТФИЗ (Учебният драматичен театър се намира в централната сграда на НАТФИЗ на ул. "Г.С. Раковски" 108 А). Едното представление е „Небесен отряд”, в него участваме само момчета. Той представя различните съдби на група жертви от нацисткия лагер „Аушвиц”. „Небесен отряд“ е пиеса за непосилното и нечовешкото, за предателството и слабия характер, оцеляването и себесъхраняването, за вярата и любовта към живота.
Другият спектакъл, в който участвам, е „И само туй: любов!” – по текстове на У. Шекспир. Работим върху откъси от може би най-силните му текстове, а спектакълът е така компилиран, че зрителят остава с впечатлението, че това всъщност е една пиеса.
В момента работим и върху пиеса за голяма сцена - „Зойкина квартира”, по Булгаков. В нея се разказва за тежките години на Русия и Москва и мечтите на героите за по-щастлив живот. Премиерата предстои.
Участвам и в едно представление на Драматичния театър в Сливен „Стефан Киров” - казва се „Който трябва”, с режисьор Димитър Стефанов. Екипът е много свеж и готин и за мен е удоволствие да играя с тях - Георги Спасов, Камен Воденичаров и още трима колеги от моя клас- Бориса Сарафова, Рада Кайрякова и Севар Иванов. С това представление обикаляме из страната и забавляваме публиката.
Има ли артист, на когото се възхищаваш?
Според мен всеки един артист носи в себе си една индивидуалност, която самият той трябва да развива и доизгражда. Не искам да подражавам на никого, а предпочитам аз самият като личност да черпя от себе си, вместо да грабя от някой друг. Има хора, на които се възхищавам за успеха, който са постигнали и пътя, който са извървели, но според мен един артист трябва да се бори самостоятелно за себе си.
Какви са целите ти?
Най-напред да завърша образованието си. Иска ми се след това да се занимавам с това, което уча в момента - театър - и това да ме удовлетворява.
Талантът или упоритостта е по-важен, за да може един артист да бъде успешен?Талантът, разбира се, е много важен. Но щом сме приети в театралната академия, талант имаме всички. От тук нататък от всеки един от нас зависи до къде ще разгърне този талант. За това трябва упоритост. Желанието и работата, зависят от нас самите. Самата професия е занаят, който трябва да се учи постоянно.
За какво ще използваш стипендията?
Може би за пътуване. Много обичам да пътувам - навсякъде. С широко отворени очи. Да разбирам и да научавам повече - за различни култури, различно мислене, поведение, отношение към живота.
Имаш ли любим артист и спектакъл?
Сред любимите ми актьори са Роуън Аткинсън и Джим Кери. А спектакълът е „Полет над кукувиче гнездо”с режисьор Александър Морфов.
Какво правиш в свободното си време?
В НАТФИЗ нямаме много свободно време. Там сме от 10 сутринта до 10 вечерта, включително събота и неделя. Оставали сме и до 2-3 часа през нощта преди изпит, за да подготвим финалните щрихи, така че тези четири години са едно голямо изпитание за издръжливостта.
Имаш ли хоби?
Не зная дали е хоби, може би е начин на живот - обичам много да пътувам, да изследвам, да експериментирам. Да научавам повече за света, за хората и за себе си. От любимите ми места са българското Черноморие - по-малките градчета и селца. Обичам обаче и шумните места - изобщо обичам всякаква атмосфера. Мечтая да отскоча до Куба и Дубай.
Коментари