През 2014 г. Първа инвестиционна банка (Fibank) и Съюза на артистите в България обявиха официално своето дългосрочно партньорство – социална програма за подкрепа на талантливи студенти в областта на театралното изкуство и осигуряване на достойни старини на заслужилите българските артисти. Благодарение на социалния фонд, който Банката подкрепи, 8 талантливи студенти ще получат стипендии, с които да подпомогнат своето обучение и бъдеще развитие, а 16  пенсионирани артисти ще получават месечна добавка към своята пенсия.

Днес ще Ви запознаем с Божана Мановска. Тя  е от талантливите студенти от НАТФИЗ, които получиха стипендия от социалния фонд на Съюза на Артистите в България.

Божана е на 22 години. Учи в НАТФИЗ – трети курс „Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на проф. Стефан Данаилов. Родена е в Смолян, но семейството й се мести в Пловдив.  Когато е на 9 годинки заедно с брат й близнак се местят в София, за да учат танцово изкуство в Балетното училище. Пътят й продължава в НАТФИЗ.

Bozhana (2)За първи път се качих на сцената, когато майка ми играеше в театъра. Била съм на не повече от 3 години. Тогава видях майка ми да плаче на сцената  и неразбирайки, че това в момента е нейната работа, изтичах от публиката и се качих на сцената по време на представлението. Тогава една жена ме гушна с думите: „Спокойно, майка ти сега играе, слизай долу”, баща ми ме издърпа от сцената и ме успокои: „Нищо, Божинка, майка ти плаче само сега”. Не можах да го разбера, а той настоя, че когато порасна ще разбера думите му. Сега вече напълно го разбирам.

Как реши да кандидатстваш в НАТФИЗ?

От първи до трети клас учих в школа за танци в Пловдив. Когато бях на 9 годинки мама ме попита дали искам да кандидатствам в балетното училище в София. Тогава и казах „НЕ!”. Животът ми обаче пое именно в тази посока. Тогава с брат ми се преместихме в София – дойдохме сами, за да учим в балетното училище.

След толкова много години танци реших да продължа да се развивам на сцената и НАТФИЗ беше естественото продължение. В мен винаги е имало желание за Актьорско майсторство. Ходех на театър и исках да съм горе на сцената, но не само да танцувам, но и да говоря, да играя. Нещо в мен ми каза: „Кандидатствай!”. Тъй като майка ми също е актриса, тя ме подготви, тя ме насърчи да пробвам. Кандидатствах „Актьорско майсторство за драматичен театър”  и „Театър на движението” – като резервен вариант и ме приеха и в двата класа. В крайна сметка реших да избера класа на проф. Стефан Данаилов.

Цялото семейство сме артисти – майка ми е актриса в пловдиския театър, баща ми е художник и поет, имам сестра – тя също завърши НАТФИЗ със специалност „Театър на движението”, а брат ми завърши балетното училище – класически балет, а сега продължава с Информатика.

Къде можем да те гледаме?

Играя в 2 представления в Народен театър „Иван Вазов”. Първото е на режисьора Ивайло Христов – участваме с още две момичета от моя клас и се казва „Херкулес и Авгиевите обори”. Другото представление е на гост - режисьора Ръсел Болъм  -  „Веселите уиндзорки” по пиеси на Шекспир.

В момента репетирам четвърто дипломно представление в НАТФИЗ.

Можете да ни гледате в " Учебен театър " на НАТФИЗ.p.4_Bozhana

Има ли артист, на когото се възхищаваш?

Много са.

Имаш ли любим спектакъл?

Да – „Хъшове” на Александър Морфов. Това е представление, което ще остане в историята, така както описаните в повестта събития и техния автор.

За какво мечтаеш?

Искам да съм на сцената – тук и сега.

Какво те мотивира?

Мотивацията е вътрешно усещане - или го притежаваш, или не го притежаваш. И нека моята лична мотивация остане тайна.Bozhana (1)

За какво ще използваш стипендията си?

Ще помогна на родителите ми със семестриалните такси.

Как прекарваш свободното си време? 

Свободно време в НАТФИЗ - не остава. Но се старая да прекарвам и малкото си свободно време със семейството си, да танцувам и да се срещам с любими хора.

 Имаш ли хоби?

Обичам да обикалям България. Едно от любимите ми места е родният ми град Смолян и едно съвсем малко градче близо до Пловдив – Стамболийски. Обичам четенето на качествена литература от всякакъв вид. Разказът „Славеят и розата” на Оскар Уайлд е сред любимите ми четива и съм го препрочитала десетки пъти.

Данира Доспевска

Данира е специалист „Корпоративни комуникации”. Чрез блога на Fibank тя ще се грижи да получавате полезна и актуална информация от банковата сфера. Интересува се от развитието на дигиталните комуникации, телекомуникациите и новите възможности, които те предоставят на потребителите. Очаквайте от нея практични съвети, отговори на въпросите, които Ви вълнуват и разбира се, всичко най-актуално за Fibank.

Коментари

Коментирай