Много хора помнят от детството си електрическите грамофони, на които са слушали драматизации с детски приказки и любимите си изпълнители. Българските грамофони бяха доста разпространени, правеше ги заводът във Велико Търново, а по-скъпите от тях вървяха с комплект от две колони или както се наричаха – озвучителни тела. Напоследък слушането на плочи се възражда и наблюдаваме повишен интерес към машинките за слушането им.
Антон Оруш, гост-автор
www.sandacite.bg - Българският портал за стара техника
Преди да се появят те обаче, у нас също са се произвеждали грамофони, които обаче имат немалко разлики със своите наследници. Напр., те нямат колони или вградени говорители, а звукът излиза от широка стърчаща фуния или вграден в дървения корпус метален "рупор". Самите плочи също не са винилови, а от шeллaĸ – твъpд и мнoгo чyплив мaтepиaл, нaпoдoбявaщ бaĸeлит – и се въртят със 78, а не с 33 1/3 или 45 оборота/мин. Задвижването на диска с плочата не е с електродвигател, а ръчно, чрез завъртане на манивела (макар че малко по-късно са произвеждани и "дядовци" с електромоторче).
В Царство България такива грамофони са предлагани главно от 2 фирми – "Симонавия" АД (с грамофоните "Орфей"), собственост на бившия летец Симеон Петров, и "Радио Електрик" на бул. Мария Луиза № 45 в София (предлагала и "Клингзор Екстра")."Симонавия" е и най-големият производител на грамофонни плочи у нас до 1947 г. Вероятно през втората половина на 30-те са започнали предлагането и на грамофони.
Тези устройства приличат на куфарче от леко дърво, чийто капак се отваря откъм късата страна, а откъм дългата има кожена дръжка. Отстрани на корпуса стърчи манивела. При завъртане тя нагнетява пружина на двигател, вграден в корпуса (при българските манивелни грамофони фирмата "Радио Електрик" е предлагала модели и с единична, и с двойна пружина - за по-висока мощност на двигателя, а и с електродвигател). Двигателят завърта металния диск, върху който поставяме плочата.
Когато отворим капака, виждаме добре подредено пространство. В средата е дискът, покрит с мъхеста материя, а в долния десен ъгъл – регулатор на оборотите между 45 и 78/мин. Точно вляво срещу него пък има лостче за бързо спиране на диска. В далечния край, оттатък диска, пък се намира интересно метално приспособление, поставено в специален отсек. Това е т.н. тонрамо на грамофона – извита тръба с кръгло сечение. Когато искаме да възпроизведем звук, повдигаме рамото, завъртаме го и внимателно го поставяме върху най-външния край на плочата. Рамото завършва с голям кръгъл детайл, от който се спуска метална игла и опира в плочата – тази игла е звукоснемателят, тя извлича звука. Оттам той се възпроизвежда чрез мембрана, която можете да видите в споменатия кръгъл детайл. После започва пътуването на звука по това, което отличава този вид грамофони от онези, другите - традиционните "фуниести".
Ето за какво става дума. При тях звукът от мембраната се усилва от голяма кръгловàта фуния, стърчаща високо над по-ниския от нея грамофонен корпус. Фунията звуковъзпроизвежда с голяма чистота и сила. Появата на тези грамофони и плочите в края на ХІХ и началото на ХХ век довежда до масово разпространение на автономното и самостоятелно слушане на музика – вече не е нужно човек да напуска дома си, за да стане съпричастен на концерт или опера напр. – но същевременно потребителите започват да искат музикалното устройство за слушане да бъде и преносимо. Тези устройства интензивно се рекламират като идеални за излети, къмпинги, разходки и т.н. От вносните марки най-известни в България стават американските Columbia и британските His Master`s Voice, разпространили се с названието „Куче Марка“ заради емблемата си - куче, слушащо традиционен "фуниест" грамофон (HMV като "Куче марка" се споменава и в разказа на Чудомир "Търговец").
Фунията обаче прави грамофона деликатен и трудно преносим. И ето, през 1913 г. компанията DECCA изобретява портативен грамофон - "рупорът" му се намира не над, а вътре в корпуса – в двойно дъно, под нивото на диска (при българските модели също е така). Рупорът представлява разширение на тонрамото отгоре. Голямата метална тръба осигурявала силен (80 – 100 dB), макар и неособено качествен звук – хриплив, писклив, с изкривявания. В нашата литература наричат рупора "резонатор", а еталон за качествен тон стават грамофоните на His Master`s Voice.
При всички грамофони качеството на звука силно зависи от състоянието на иглата. Точно иглите са най-бързо износващата се част при тези грамофони, направо консуматив. Те трябва да се сменят след прослушване на едната – да, само на едната страна от плочата! Причината е, че от триенето в плочата иглата се затъпява и – което е по-лошо и вредно дори! – на нея се появяват ръбове и нащърбвания, които постепенно повреждат плочата. Иглите са продавани "по десетъ въ кутия" (а и по повече), защото закупуването на една-две не е оправдано. У нас, освен западните марки като германската Everest напр., са предлагани и български игли "марка Радио Електрикъ, маркирани съ специална полировка". Иглите лесно се закрепват за края на тонрамото. Те са стоманени, различни по вид и се разделят по силата на възпроизвеждането (soft tone, medium tone, laud tone, extra laud), която пък се определя от дебелината – колкото повече, толкова по-звучни. Напр. в български каталог се предлагат "игли марка Блицъ, въ 3 вида – силни, срѣдни и тихи, а разполагаме и съ други". Има какви ли не форми игли, някои от които са съвсем невъобразими.
Правени са даже и от бамбук, за което американската компания Columbia е продавала специална машинка – fiber needle cutter:
Показаният грамофон "Радио Електрик" дойде с няколко игли бонус, забравени от десетилетия в отсека вдлъбнатина, където обикновено "си почива" тонрамото със звукоглавата. Продавали са се и различни метални кутии за тях.
Мембраните също са различни видове - "металически", "със слюда, с ясен силен мелодичен тон"… Често се сменят и пружините за двигателя. След време те се чупят или отслабват – дискът пак се върти, но след поставяне на тежкото тонрамо върху него започва да се забавя, защото не преодолява натиска (да цитираме Чудомировия герой - "…слаби пружини, знаеш, врякат като жаби! "). Качествен внос у нас са били шведските Globus и американските Zenith (и те "направени отъ чисто шведска стомана"), но грамофонни пружини се правят и досега и могат да се намерят в Интернет. Там се продават и стари неизползвани пружини.
Трябва обаче и да полагаме грижи! Детайлите на грамофонния мотор е добре да се смазват, а плочите – да се чистят и да се съхраняват стриктно – каталогът ни предлага "бръсалки, истривалки, плюшни за чистене плочи; куфари (чанти) за тѣхъ; пликове за плочи 25 и 30 см". Често слушаните са пазени и в издут дървен "джоб" от вътрешната страна на капака. В средата е емблемата на производителя.
А както можете да видите и от клипа по-долу, нашият "Радио Електрик" с двойна пружина е в действие и сега. Пожелаваме му още много работно дълголетие!
Коментари