Как публичните дигитални пари на ЕЦБ ще преобразят европейската платежна екосистема
Докато в България се кахърим как ще приемем еврото и какво ще се промени с него от началото на следващата година, то светът както винаги е по-голям от нашия собствен мироглед. Последните години светът, който познавахме ни показа колко много се е фрагментирал. С години слушахме за общото ни бъдеще, а днес в то е изглежда по всякакъв друг начин, но не и общ. Максимата – „заедно можем повече“, подкрепяна от сложни политически совалки винаги постигащи удовлетворение и за двете страни, все повече звучи произнесена на обратно – „повече не можем заедно“.
Когато Русия започна военни действия в Украйна, светът пое по пътя на сложната дипломация и икономически натиск от санкции, за да тушира напрежението и да избегне нова световна война. Тогава Европа осъзна как с годините си затваряне на очи е оставила да изпадне в зависимост от доставките на руски газ и експедитивно трябваше да намери начин да диверсифицира своите източници. В началото на тази година пък новоизбраният президент на САЩ – Доналд Тръмп реши да обяви тарифна-война на света. На следващия ден натисна пауза и цифрите започнаха да хвърчат. Конкретно за Европа се стигна до сложно споразумение поставящо я в неизгодна позиция в не приятна наведена поза без възможност да се изправи. Така, Урсула фон дер Лайен стисна ръката на президента на САЩ като ЕС се съгласи да приеме 15% мито върху по-голямата част от износа си за САЩ, докато митата на блока върху американски стоки би трябвало да паднат под сегашната средна стойност от около 1%.
Това са само два от най-значимите и ярко видими примери за зависимостите, в които е изпаднала Европа и колко скъпо ни струват те. Картовите разплащания са доминиращи в еврозоната, като се използват за мнозинството от безкасовите трансакции на място на продажба (POS). Въпреки удобството си, настоящата система разчита предимно на частни, неевропейски платежни схеми (Visa и Mastercard), което поражда въпроси относно стратегическата автономия и финансовия суверенитет на Европейския съюз. Защо това е важно? Нека си припомним, че когато САЩ налагат санкции, тези мрежи спират да работят - както видяхме с Русия след 2022 г.
Ето защо Европейската централна банка (ЕЦБ) разработва публична, безплатна алтернатива, която има потенциала да преобрази европейските платежни разплащания толкова драматично, колкото имейлът промени пощенските услуги. Тази алтернатива е - цифровото евро или Central Bank Digital Currency - CBDC. Проектът вече е в напреднала фаза на подготовка. Последните новини са от преди няколко седмици, като от ЕЦБ обявиха, че ако през 2026 г. се гласуват необходимите промени в европейската законодателна рамка, то през 2029 г. ще бъде възможно първото официално издаване на дигиталното евро.
Анатомия на съвременните картови плащания
За да разберем революционната природа на цифровото евро трябва да разгледаме механизма, който е наложил своята хегемония. Всяко картово плащане функционира според т.нар. "модел на четирите страни" - функционална, но скъпа конструкция, която включва картодържателя, търговеца, банката издател на картата и банката на търговеца. Между тези четири страни стои платежната мрежа - Visa или Mastercard - която не държи нечии пари, но притежава нещо много по-ценно: инфраструктурата и правилата на играта.
Когато потребителят инициира плащане, POS терминалът изпраща информацията за това плащане към банката на търговеца, тя на свой ред изпращам заявка за авторитизация на плащането към банката издател на картата. Тази заявка съдържа информация, която банката проверява като например, валидност на картата, съвпадение на ПИН кода, наличност по сметката. При положителен резултат изпраща обратно към банката на търговеца одобрение на трансакцията и така тя се извършва. За да се осъществи цялата тази комуникация между всички страни, трансакцията преминава през картовата мрежа (напр. Visa или Mastercard), която осигурява технологична инфраструктура, сигурност и правила за обмен на данни. Самото плащане включва три етапа – авторизация, клиринг и сетълмент, като разплащанията се уреждат между страните чрез обмен на електронни съобщения и парични потоци. Този модел е ефективен и мащабируем, но включва няколко посредника и свързаните с тях такси (напр. interchange, scheme fee), което е едно от нещата, които дигиталното евро цели да оптимизира.
Централнобанкови пари в дигитална форма (CBDC)
Цифровото евро не е криптовалута или стейбълкойн. То е нещо фундаментално различно: централнобанкови пари в дигитална форма (CBDC). Според официалната дефиниция на ЕЦБ, това е "форма на централнобанкови пари, достъпна за гражданите и предприятията в дигитална форма, предназначена за използване при извършване на плащания".
Представете си го като дигитална банкнота - емитирана не от търговска банка, а директно от Централната банка. Стойността му е гарантирана от ЕЦБ, което го прави безрисково. За разлика от парите в банковата сметка (които са пасив на банката и носят кредитен риск), цифровото евро е пасив на самата Евросистема.
Дизайнът му почива на три революционни стълба. Първо, базовите трансакции ще бъдат безплатни за потребителите и с драстично по-ниска цена за търговците - както използването на пари в брой. Второ, трансакциите ще се уреждат в секунди, чрез т.нар. instant settlement, елиминирайки традиционното чакане от 1-3 дни. Търговецът получава парите веднага, елиминирайки ликвидния риск.
В следващата част на тази публикация ще ви представим самата технология в по-голяма дълбочина. Колкото и сложна да изглежда тази материя всъщност, ще ви кажа, че дигиталното съществуване на еврото вече се е случвало като естествен процес от неговия живот.
Коментари