ОТ КОГА ЗАПОЧВА
Още през неолита, или т.н. новокаменна епоха, която е регистрирана по нашите земи в периода 6000 4000 г. пр. Хр. Населението започва да води уседнал начин на живот. Хората отглеждат земеделски култури и животни, започват да произвеждат керамични съдове. Тогава се поставя началото и на примитивна, разменна търговия - дават се животни, кожи и керамични съдове, за да се набавят предмети или продукти, които липсват. Установените търговски комуникации от времето на следващата епоха - енеолита са толкова устойчиви, че оставят следи и до днес. Посоки и пътища, средищни центрове, специфика на стоки и др. по нашите земи, са установени още от времето на енеолита
КАК И С КАКВО
Първите разменни средства не са били всеобщ еталон, а са обслужвали отделни сегменти на пазара. Това са глави едър и дребен добитък, инструменти, съдове. Постепенно металът се налага като основна субстанция за размяна срещу други стоки. От нашите земи са известни бронзови брадви, сърпове, стрели, които видимо нямат качества за ползване като оръдия на труда, или оръжия, а са само метални слитъци. Освен изброените предмети, които са играли ролята на малки номинали, са известни и големи метални слитъци, изработени от мед, бронз или сплав от благородни метали и мед. Обикновено тези слитъци са във формата на животинска кожа, което е реминисценция от времето, когато истински животни или кожи са били основно разменно средство. Всички тези метални слитъци (т.н. домонетни форми), които са имали и функцията на пари, са един ранен предвестник на първите монети.
ПЪРВИТЕ МОНЕТИ
Те се появяват през 7 в.пр.Хр. в Мала Азия и са отсечени от естествена сплав от злато и сребро наречена електрон. Първите монети по нашите земи са отсечени през 6 в.пр.Хр. от сребро, което се е добивало в големи количества. Златото рядко се ползвало в чист вид за монети, известни са предимно царските емисии на македонските владетели Филип и Александър Велики. Златните монети са използвани основно при извършването на едри плащания. Основните монети, ежедневни платежни средства, през периода 6-1 в.пр.Хр., са от сребро и бронз. Едва след идването на римляните се въвежда устойчиво и златният стандарт.
МОНЕТНИ СТАНДАРТИ
В древността на Балканите до идването на Рим са ползвани монети, отсичани според гръцки и древномакедонски стандарт в няколко различни варианти. Основната монетна единица е обола, на чиято база се основава драхмата. Според стандарта, по който е отсечена тя е варирала от 4 до 7 грама.
Монетите според една от главните и най-разпространени системи - Атическата:
Декадрахма = 10 драхми: 43 гр.
Тетрадрахма = 4 драхми: 17,2 гр.
Дидрахма = 2 драхми: 8,6 гр.
Драхма = 6 обола: 4,3 гр.
Тетробол = 4 обола: 2,85 гр.
Триобол (хемидрахма) = 3 обола: 2,15 гр.
Диобол = 2 обола: 1,43 гр.
Обол 0,72 гр. (равен на 1/6 от драхмата. В Рим се равнява на 1/48 от римската унция, или 0,57 грама).
Триартеморион = 3/4 обол: 0,54 гр.
Хемиобол = 1/2 обол: 0,36 гр.
Трихемитартеморион = 3/8 обол: 0,27 гр.
Тетартеморион = 1/4 обол: 0,18 гр.
Хемитартеморион = 1/8 обол: 0,09 гр.
Д-р Иля Прокопов
Главен експерт
Дирекция „Злато и нумизматика"
Коментари