Банковият сектор у нас навлиза в решаваща фаза на подготовка за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. Данните показват стабилна и добре капитализирана система, която остава с висока ликвидност. През август 2025 г. паричната статистика на БНБ показва, че активите на банковата система достигат 203.3 млрд. лв., като на месечна база нарастват с 2.4 млрд. лв. Ликвидното покритие е впечатляващо - 249.9%, а балансовият собствен капитал се увеличава до близо 25 млрд. лв.
Брутният кредитен портфейл се увеличава на месечна база с 1.0 млрд. лв. (0.8%) до 120.1 млрд. лв. Нарастват кредитите за домакинства - с 894 млн. лв., а тези за нефинансови предприятия намаляват с 37 млн. лв. (0.1%).
Кредитиране и очаквания при еврото
Обемът на кредитите и авансите расте с 1.3% за месец, движен предимно от домакинствата. В същото време корпоративният сегмент остава почти стагниращ – сигнал, че бизнес инвестициите все още са предпазливи. Очакването е този модел да се запази и след присъединяването към еврозоната: ръст при жилищните кредити, умерено търсене при фирмите. В известна степен изчакването на фирмите идва по отношение желанието им да видят как ще функционират, като икономиката ни стане официално част от еврозоната. Очакванията са темпът на кредитиране да се запази стабилен и след приемането на еврото, като е възможно активиране на бизнес кредитирането в рамките на следващите 12 месеца при успешното адаптиране в новата пазарна среда.
Логистиката на прехода
Най-голямото предизвикателство остава организационното осигуряване на процеса по конвертиране на наличните левове в евро. В обращение към края на август са 28.3 млрд. лв., които трябва да бъдат заменени. За да се избегнат опашки и затруднения, банките препоръчват клиентите да внасят левовете си в сметки още през тази година. По този начин още в първия момент на 1 януари следващата година техните средства автоматично и безплатно ще бъдат конвертирани в евро.
Fibank предоставя на своите клиенти възможността до края на годината да внасят средства в левове по всички техни сметки - разплащателни, депозитни и спестовни - без такса и без ограничение в размера на вноската. Подобни облекчения вече се предлагат и от много други банки на пазара.
От 1 декември започва продажбата на стартови еврови пакети, като още от месец ноември банките ще приемат заявки от страна на физически лица и бизнес клиенти за определените количества, които ще са им необходими.
Търговците трябва да посочат точните си нужди - колко пакета искат, какъв номинал е необходим според спецификата на бизнеса (магазин, ресторант, бензиностанция). Това изисква добър анализ и прецизиране на нуждите от страна на самите фирми. Друг важен момент е, че те трябва да осигурят левови средства в техните банкови сметки – сумата в левове ще бъде блокирана по сметката на фирмата, като срещу нея ще се предоставят евро пакети по фиксирания курс.
Ефектът от минималните резерви
Спадът на минималните задължителни резерви от 12% на 1% ще освободи около 6 млрд. евро. На теория това е капитал, който би могъл да стимулира кредитирането. На практика обаче, при сегашната висока ликвидност, няма основание да се очаква, че този ресурс ще се насочи автоматично към пазара и ще доведе до свръхкредитиране.
Минималните резерви се държат по резервни сметки, деноминирани в евро, при съответните национални централни банки във всяка държава членка от еврозоната, в която са установени кредитните институции. Съгласно изменението на чл.9 от Регламент (ЕС) 2021/378 относно прилагането на изискванията за минимални резерви, считано от 20 септември 2023 г., наличностите от минимални резерви се олихвяват с 0%. Това означава, че банките логично ще потърсят вариант, в който тези средства да започнат да им носят определена доходност.
Българските банки имат висок коефициент на ликвидност и сравнително ниска задлъжнялост. Това означава, че те и в момента оперират успешно с голям обем свободни средства и логично новият обем няма да повлияе на техните политики. При наличие на нов ресурс, банките вероятно ще увеличат експозициите си към ДЦК, особено ако Министерството на финансите продължи да се финансира активно на вътрешния пазар.
Кредитната активност расте с устойчиви темпове (особено в жилищното кредитиране), но все пак търсенето на кредити се влияе от доходите и инфлацията. Освободените около 6 млрд. евро ще дадат значителен буфер на банковата система, но няма да предизвикат кредитен бум. По-вероятно е да видим комбинирано насочване - към ДЦК и депозити в ЕЦБ, докато кредитната експанзия ще е по-плавна.
Лихви и ипотечен пазар: стабилност със знак за стабилизиране
Лихвените проценти по кредити в левове няма да се повишат автоматично заради въвеждането на еврото – законовите гаранции и заменящите индекси осигуряват предвидимост. Прилагат se изискванията, посочени в Закона за въвеждане на еврото в Република България, като при договори за кредит с фиксиран лихвен процент, той остава такъв, какъвто е бил договорен преди 1 януари 2026 г. При договори за кредит с променлив лихвен процент, референтният лихвен индекс/индикатор, използван за изчисляване на приложимия лихвен процент, ще бъде заменен със съпоставим такъв, отразяващ аналогични пазарни условия, като новият лихвен процент по договора няма да бъде по-висок от лихвения процент към датата на промяната.
Дигитализацията: стратегическия буфер на банките
На този фон банките продължават да инвестират в дигитални услуги - и неслучайно. Те осигуряват не само по-ниски такси за клиента, но и дългосрочен буфер за институциите: повече ефективност, по-малко зависимост от физическа инфраструктура и възможност за персонализиране на оферти. В свят, където конкуренцията идва не само от традиционни банки, но и от финтех компании, именно дигитализацията може да се окаже „скритото оръжие“ на сектора.
Влизането в еврозоната няма да промени фундаментално състоянието на българските банки – те остават стабилни, с достатъчно ликвидност и капитал. След няколко години на силен ръст в сектора и рекордни нива на печалба, в краткосрочен план няма основания за сътресения в сектора – напротив, пазарът вероятно ще влезе във фаза на стабилизиране. Секторът влиза в еврозоната силен, но истинското предизвикателство пред него е как ще остане конкурентоспособен на фона на големи доминиращи международни банки.
Коментари