Атанас Буров – финансист, дипломат и патриот

Златко Стоянов, Мениджър „Корпоративни комуникации“ във Fibank, представя в Рубриката „История“ материал за живота на банкера Атанас Буров.

 Животът и делото на Атанас Буров представляват интерес още по време на неговите съвременници, който не престава и до днес – повече от половин век след смъртта му. Основната причина за това е многоликата личност на Буров, събрала в себе си умел дипломат, успешен политик и банкер и не на последно място – хуманист и патриот.

Атанас Димитров Буров е роден в Горна Оряховица през 1875 г. Баща му Димитър е потомък на два от най-изтъкнатите възрожденски рода в Османската империя, като по-късно става съосновател на Българската търговска банка. На своите двама синове Иван и Атанас завещава не само управлението на впечатляващо за онези години имущество, но и харизмата, която е изградил през целия си живот на почтен банкер, общественик и патриот. По-големият син Иван учи в Търговската академия във Виена, след което работи в „Credit Lyonnais” в Марсилия. Впоследствие се превръща в един от най-големите български банкери през 20-те години на XX век.

Атанас Буров наследява от баща си будното отношение към обществените дела и активната гражданска позиция. Получава първоначалното си образование в родния си град, а след това завършва Априловската гимназия в Габрово. През 1903 г. се дипломира със специалност право и икономика в Сорбоната в Париж, най-престижното висше училище във Франция. След завръщането си в България Буров навлиза в банковото дело и оформя политическите си възгледи. Участва в управлението на Българската търговска банка, застрахователното дружество „България“, Акционерно дружество „Бяло море“ и др. Преподава в най-стария и голям икономически университет в България и Югоизточна Европа – Университета за национално и световно стопанство (тогава с наименованието Свободен университет за политически и стопански науки). За приноса му в развитието на университета по-късно е обявен за почетен деятел.

Още в ранна възраст Буров се увлича по идеите на Народната партия и се включва в нейните редици. Няколко пъти е избиран за народен представител, като пише често във вестник „Мир“. През 1911-1912 г. е заместник-председател на Народното събрание, където го заварва избухналата Балканска война. Буров завършва Школата за запасни офицери и участва във войната като подпоручик. По този начин се превръща в единствения български депутат – доброволец на фронта. Част е от боевете на Чаталджа, като след войната е отличен с орден „За храброст“.

В края на Балканската война, в момент когато страната е изправена пред политическа криза, Буров става част от печалния кабинет на Стоян Данов като министър на търговията и индустрията. 40-дневното управление на правителството и сложната геополитическа обстановка на Балканите насочват Буров към идеите на Съглашението. На 6 октомври 1917 г. той поема същото министерство, но вече в коалиционното правителство на Александър Стамболийски. Унищожителният за България Ньойски мирен договор сваля правителството на Стамболийски, чиито министри са изправени на съд. Буров успява да избегне процеса, емигрирайки във Франция. При завръщането си след Деветоюнския преврат през 1923 г. става част от Демократическия сговор. Същевременно е и Председател на българските индустриалци и едно от най-авторитетните лица сред българските капиталисти и предприемачи.

В правителството на Андрей Ляпчев (1926-1931 г.) Атанас Буров е министър на външните работи и вероизповеданията. В това си качество той постига множество успехи, два от които ще откроим поради общонационалното им значение. През 1928 г. на България е отпуснат стабилизационен заем за възстановяване на икономиката и решаване на бежанския проблем с идващите от Беломорска и Одринска Тракия. Най-голямото постижение обаче остава удължаването на наложения мораториум срещу т.нар „Репарационен дълг“ към Великите сили-победителки във войната, за уреждането на което огромна заслуга има авторитета и личността на Буров. Доказателство за умелата му външнополитическа кариера е и избирането му за член на политическата подкомисия на Обществото на народите, предшественик на Организацията на обединените нации.

Буров влиза в кабинета на Константин Муравиев с ясната идея, че трябва да се предотврати нахлуването на държавите от Антихитлеристката коалиция в страната. След промените от 1944 г. не изневерява на възгледите си, че парламентаризмът и демокрацията са пътя, по който трябва да върви България. Осъден е от Народния съд, лежи в затвора, а впоследствие е интерниран в Дряново. През 1951 г. отново е задържан и осъден на 20 години затвор от Народния съд след обвинения в опит за сваляне на правителството и държавна измяна. Последните години от живота си прекарва в Пазарджишкия затвор, където намира смъртта си на 15 май 1954 г.

Атанас Буров остава в историята не само като успешен банкер и индустриалец, а най-вече като прогресивен патриот и държавник, надминал своето време. Противно на познатата ни логика за отдалечения от обществото заможен капиталист, той вярва, че просперитетът на нацията може да бъде подкрепен от успелите като него. Доказва го и с постоянната си дарителска дейност.

За делото на Буров ще оставим да говорят неговите собствени думи:

„Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува….“

Още материали от Златко Стоянов в Рубриката „История“ можете да прочетете тук >> /банки-и-банкери-в-българия-в-периода-1944-1989-г.html