Днес разглеждаме другия космически спътник от юбилейната научна програма Интеркосмос-България 1300. 2,2-тонният Метеор-Природа 2-4 е изведен на 10.VII.1981 г. (от космодрума в Байконур) в слънчево-синхронна орбита с височина ~650 км. При нея спътниците преминават над дадена точка от земната повърхност в прибл. същото време като Слънцето – т.е. спътникът винаги прелита над осветена част от земното кълбо. За целта е нужно точно съчетание от височина и наклон на орбитата. Удобно е за спътници, изследващи и снимащи Земята от Космоса (М-П-2-4), метеоспътници и др.
Антон Оруш
Гост-автор
www.sandacite.bg - Българският портал за стара техника
Работата на М-П-2-4 (межд. № 1981-065A) спомага за по-разумна употреба на земните ресурси, за решаване на задачи в климатологията, корабоплаването, екологията и др. Търси се връзката между състоянието на земни природни обекти и електромагнитното лъчение на Слънцето, отразено и излъчено от Земята в атмосферата. Изследва се радиацията във видимия и близкия инфрачервен и свръхвисокочестотния диапазони на електромагнитния спектър. Подобряват се и методи за дистанционни измервания на параметри от повърхността и атмосферата на Земята.
Сред целите са също: 1) да се получат данни за съставяне на геоспектрометрични карти, 2. да се изпробват нови изследователски методи и електронни информационни у-ва, работещи в разл. спектрални диапазони и правещи по-ефикасни дистанционните изследвания на Земята от Космоса, 3) да се обогатят данните за спектрометрията на природни обекти и др. Анализират се и се разпознават данните от М-П-2-4 за тях, а от няколко точки в България им се извършват съответни подспътникови наблюдения.
За работата и задачите се ползват спътникът, самолети лаборатории и наземни станции (т.н. автономни пунктове) в София и Москва за приема, обработката и записа (на магнитни носители) на космическите данни.
Главни лица в научната програма са Бащата на БГ-космонавтиката Кирил Серафимов и Димитър Мишев. Като космически летателен апарат самият М-П-2-4 е произведен в СССР, но мисията му за Интеркосмос-България 1300 е по БГ инициатива и с решаващо наше участие. Отговорна организация е Централната лаборатория за космически изследвания на БАН.
М-П-2-4 е цилиндър с наклон 98º и обикаля Земята за 98 мин (± 1). Траекторията му го води от север на юг през Европейски СССР, Черно, море, Турция, Египет... Както и при спътника Интеркосмос-България 1300, триосна координатна система го ориентира спрямо вектора на скоростта и радиуса на Земята. Ъгълът на равнината на орбитата спрямо Екватора е 97º. Електрозахранва се от 2 слънчеви панела (бордно напрежение 27+5-2 В). Цилиндърът има и херметичен отсек с температура на газа в него между +5 и +40º Ц.
В М-П-2-4 има 2 съветски и 3 БГ научни уреда (от БАН): многоканален програмируем спектрометър СМП-32, 1-канален микровълнов радиометър РМ-1 и най-важното – бордовият компютър (в блока управление) с ботевградския процесор СМ 601 и др. чипове от серията СМ 600. Комплексът от 5 уреда е наречен Тангра. В него влизат и системата за управление на автономната работа на М-П-2-4, и захранващите у-ва. Научните уреди са извън херм. отсек, в модулни автономно-херметични субконтейнери.
,,Тангра“ се управлява от отделна бордна система. Тя включва: 1) командна радиолиния за връзка със Земята, 2) програмно-времево у-во и 3) борден комутационен апарат.
Има набор от 32 земни команди – подготвителни и изпълнителни (функционални). На всеки сеанс по линията се подават напр. 2 – 3 от вторите и ето – на апаратите вече е казано какво да правят. Да се зареди програма, да се избере режим на работа в изследването и т.н.
Научните уреди на ,,Тангра“ получават командите и електрозахранване от споменатия комутационен апарат. Той логически обработва командите, размножава ги и ги насочва. Ел-енергията идва от токозахранващата система на спътника.
Радиолиния се използва и когато трябва да се задейства механизмът за корекция на орбитата на М-П-2-4.
8-битовият компютър има 8 КБ RAM, 16-битова адресна магистрала и 2 микросек. време за такт. Той управлява (програмно) и синхронизира научните уреди, установява режимите им на работа и задачите, контролира събирането, обработката и записа на данни, поддържа единното бордно време, превключва радиокомуникационните канали, формира цифровите данни за предаване по радиолинията, избира захранващи у-ва, самодиагностицира се и др. Енергонезависимата му (постоянната) памет е 300 КБ (магнитолентово у-во). Заема 1300 см3 и потребява 13,5 вата мощност.
Софтуерът на компютъра също е БГ и има алгоритъм за планираните научни опити, автономно управлява апаратите в реално време и т.н.
РМ-1 (работи с вълни с дължина 4 см) изследва с висока точност промяната на температурата на морската повърхност, атмосферната влага, водното съдържание на облачната покривка над моретата и океаните, свойствата на ледената и снежната покривка и позволява определяне на зоната на валежите.
СМП-32 има 32 спектрални канала и спектрален диапазон 450 – 900 nm. Работи с отразената от Земята слънчева светлина и анализира спектралните видеоданни за природните обекти.
Към компютъра има 2 магнитолентови запаметяващи у-ва. Едното записва данни от СМП-32 за време до 7 мин., а другото – от радиометрите, но до 90 мин.
Цифровите данни от научните уреди се предават от спътника на ,,траншове“ (т.н. сеанси) към автономните пунктове в София и Москва. Когато М-П-2-4 се намира източно от Москва, отговорността за данните е на съветския пункт, а когато е западно от София – на българския, но данните се и обменят. Тези от междинните положения се приемат и на 2-та пункта. Данните се предават пряко (за най-много 10 мин.) или чрез четене от лентов запис. Те пътуват по радиолиния с честота 137,15 MHz и скорост 8 килобита/сек. Приема ги антенен комплекс и сетне честотно модулираният сигнал се преобразува в цифров вид. Данните се записват на магнитна лента с добре познатото ни пловдивско магнитолентово у-во ИЗОТ ЕС 9002, но с 1 добавка. На входа му има 2 блока памет от по 1 КБ и интегрална схема за управлението им. Това осигурява непрекъснат запис на предаваните данни в блокове по 1024 байта всеки. Когато спътникът спре сеанса, записаната лента се слага в БГ компютър ИЗОТ 0310 (в СССР е друг). Той обработва данните и създава (вер. на магнитни дискове) архив на космическите измервания.
В пунктовете има и БГ апаратура за преобразуване на видеосигнал в цифров вид. От спътника може да се излъчи и тв сигнал с честота 466,5 MHz – пряко предаване или записани изображения – получен от 2 разл. многозонални скениращи у-ва (с ниска и средна резолюция). Едновременното получаване на данни за едни и същи земни региони се налага заради употребата им при детайлната обработка и интерпретиране на данните от Космоса. Споменахме, че при заснемане над БГ територия на специални полигони в същото време се правят съответстващи снимки от самолети лаборатории и с наземни способи.
Пълноценна информация ще се получи само ако научната апаратура и данновата радиолиния са изправни. Ето защо, за да има контрол върху ,,Тангра“, в спътника има контролни датчици, които предават данните си към Земята чрез собствената радиотелеметрична система на М-П-2-4. Местата им, честотата и режимите им са такива, че да позволяват оперативно наблюдение и бързи решения за работата на ,,Тангра“.
От 1981 до средата на 1983 г. идват огромни данни от М-П-2-4, използвани в посочените в началото сфери. Поредното космическо приключение на България завършва успешно.
Коментари