Българските възпоменателни монети, емитирани от БНБ, най-често представят исторически и религиозни теми. Немалко емисии са свързани с културни и природни забележителности, с годишнини на известни личности и спортни и културни събития. Но само 10 от над 250 емисии монети, отсечени от 1965 г. до днес, са на технологична тема. Монетите от последните години са в ограничени тиражи от 3000 екз., докато тиражите от времето на НРБ са огромни – между 10 000 и 300 000 екз. Тиражът зависи от системата на разпространение – през социализма тя е централизирана, държавна и широкомащабна, а днес е основно в частни ръце; ограничава я и силно намаляващият брой на колекционерите у нас.

(Втора част)

Д-р Валентина Григорова-Генчева, директор "Злато и нумизматика"

Антон Оруш, гост-автор

www.sandacite.bg - Българският портал за стара техника

Монета "Ветроход Калиакра", 1996 г.

1000 лв., сребро 925/1000

Монетата изобразява кораба "Калиакра" с развети платна. Вдясно от него има надпис "КАЛИАКРА". Интересно е, че върху лицевата страна числото на номинала "1000", годината на емисията "1996" и останалите надписи са рамкирани от венец от рози. Това е реминисценция на монетите от Княжество и Царство България, където розовият венец е във всички емисии от 1881 до 1943 г. като символ на страната ни, но присъства само в 1 емисия на НРБ – сребърната монета от 1984 г. "Десетилетие на ООН за жените". Розите възкръсват върху БГ монетите през 1992 г., но само след 20 възпоменателни емисии са заменени от герба на Република България, Мадарския конник и в наши дни на емблемата на БНБ.

Корабът "Калиакра" е учебна баркентина (вид модерен двупалубен ветроход). През 1981 г. параходство "Български морски флот" го поръчва за подготовка на кадри за търговския флот. Той е построен в Гданската корабостроителница (Полша) и е от тип "Искра" (II). На 13.V.1982 г. е наречен "Калиакра".

Корабът е дълъг 52 м и широк 8 м. Задвижва се от дизелов двигател с 310 к.с. Корпусът е от дебели 6 – 8 мм стоманени листове. Токът идва от два 35 kW генератора. Котвеното устройство е от хидравличен рудан и две 400-кг котви. "Калиакра" може да плава до 30 дни без презареждане, защото поема запаси 36,9 т вода, 9 т провизии и 27,7 т гориво. Екипажът е 21 моряци и 30 практиканти.

След 1989 г. "Калиакра" участва в международните регати Cutty Sark, Tall Ships Races, Stan, "Ветрило`89" и Grand Regata Columbus`92. През 2003 г. баркентината участва и в снимките на руския филм "Бягаща по вълните" – екранизация на романа от Александър Грин. На 28.VІ.2005 г. е в парада за 200-годишнината от битката при Трафалгар, където играе ролята на френската фрегата Redoutable.

 

Монета „Астрономическа обсерватория – връх Рожен", 1995 г.

1000 лв., сребро 925/1000

Това е първата от "технологичните" монети от сребро с по-висока проба – 925/1000 – и е една от малкото наши възпоменателни с маркирана валутата на Европейската общност "ECU".

Изобразена е сградата на НАО на в. Рожен на фона на иглолистни дървета и съзвездия. Над нея има 12 петолъчни звезди в кръг. Отдолу, хоризонтално, е числото на номинала "1000" и надпис "ЛЕВА".

Редовните астрономически наблюдения в България започват още през 1897 г. с обсерваторията към СУ в Борисовата градина по инициатива на астронома проф. Марин Бъчеваров. Даровитият му колега проф. Никола Бонев предлага национална обсерватория през 1941 г. и пише: "Стига се е говорило за "бедност на държавата"! Трябва най-после да се създаде нещо достойно за България. […] Не можем да казваме, че тя съществува само от 60 г. и че е още рано да се мисли за обсерватория. […] Един Университет, един Народен театър, една Народна библиотека, една относително добре обзаведена Обсерватория са външните признаци за културната висота на един народ". Бонев настоява срещу финансовите задължения на Германия към България да се внесат модерни за времето си астрономически уреди – напр. телескоп с диаметър на огледалото 1 м и още един с възможност за фотографиране на небесните тела (астрограф). Изложението е одобрено от Министерството на финансите, но сделката не се осъществява.

По-нататък обаче Бонев и други астрономи продължават усилията си и на 15.ХІ.1969 излиза Постановление на МС № 43 за строителство на планетариум в Смолян и обсерватория в района, за да се "засили научно-популяризаторската работа сред населението като елемент от антирелигиозната пропаганда".

Строежът в Рожен започва през 1974 г. с непознати дотогава трудности. Частите за двуметровия телескоп (най-големия на Балканите) пристигат в големи колети. Отделни възли тежат над 20 т и са вдигани от 25-тонен кулокран, а някои изискват ювелирна точност на напасване! Куполът тежи 200 т, телескопът 80, а диаметърът на огледалото му е 2 м. Телескопът е с оптическа система "Ричи-Кретиен-Куде" и е произведен от легендата "Карл-Цайс" - Йена. 60-тонната подвижна част се движи плавно и прецизно чрез маслена "възглавница", тънка десетки микрони.

НАО – Рожен към БАН (надм. вис. 1759 м) е класическа, универсална, с допълващи се инструменти, оборудвана за научни срещи, стажове и школи. Открита е на 13.ІІІ.1981 г. и е най-голямата в Югоизточна Европа. При различните астрономически и астрофизически задачи се наблюдават небесни тела в Слънчевата система и извън галактиката ни – астероиди, комети, звезди и звездни купове, други галактики, квазари... Изграден е атрактивен Посетителски център с 18-см демонстрационен телескоп, лекционна зала, музейна сбирка, наблюдение на небесните тела и невероятна панорама. Годишно се посещава от ~10 000 д.

Монета "100 г. Български държавни железници", 1988 г.

20 лв., сребро 500/1000

Върху монетата са изобразени парен и електрически локомотив, обърнати надясно. Композицията е рамкирана от 2 хоризонтални линии (отгоре контактна мрежа, отдолу релса) и кръгъл бордюр. Под изображението е емблемата на БДЖ. Околовръст има надпис "100 ГОДИНИ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ", а около "100 ГОДИНИ" – 2 петолъчни звезди.

През 1885 г. Народното събрание на Княжество България одържавява жп линиите със Закон за железните пътища ("никакви частни дружества нямат право да построяват за своя сметка железнични линии в Княжеството или да експлоатират такива за своя сметка").  През 1888 г. е открита линията Цариброд – София – Вакарел, изцяло проектирана и построена от Българското строително дружество "Иван Грозев и с-ие", а правителството на Стефан Стамболов завзема и започва да експлоатира линията Белово – Вакарел, чиято употреба дотогава се бави, тъй като Османската империя не изплаща строителството ѝ (извършено от друг предприемач, но възложено от самата нея). Така на 1.VІІІ.1888 г. за международни превози е открита цялата линия Цариброд – София – Белово. Тогава държавата откупува и линията Русе – Варна за 52 млн. 807 хил. лв и на 10.VІІІ започва употребата ѝ. Затова 1888 г. се приема за рождена година на БДЖ.

Монета "25 г. кремиковски метал", 1988 г.

5 лв., CuNi (медно-никелова сплав)

Монетата изобразява бюст на работник металург. Околовръст надписи "25 ГОДИНИ" и "КРЕМИКОВСКИ МЕТАЛ". Това е една от малкото български възпоменателни монети от неблагороден метал, но за сметка на това е в огромен тираж – 200 000 екз. Предполагаме, че е била връчена на всички служители в комбината по повод юбилея му.

С първа част от поредица за българските технологични монети можете да се запознаете в нашия блог тук >>

 

 

Валентина Григорова-Генчева

Д-р Валентина Гигорова-Генчева работи за Първа инвестиционна банка от 2001 г. Тя създава и ръководи единствения по рода си в България банков департамент, специализиран за сделки с благородни метали, инвестиционни консултации и нумизматични експертизи. От 2008 г. води магистърски курс от лекции на тема „Културното наследство: пазар и инвестиции” в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на публикации в областта на историята, археологията и нумизматиката. Валентина ще води рубриката „Злато и нумизматика”, в която съвместно с проф. д-р Иля Прокопов, главен експерт в дирекция „Злато и нумизматика”, ще Ви запознава с актуалното от света на благородните метали и монетите и ще отговаря на Ваши въпроси, свързани с тях.

Коментари

Коментирай