Fibank е официален представител на ПАМП за България и Балканите

ПАМП (PAMP, Produits Artistiques de Métaux Précieux - Художествени произведения от благородни метали) е една от петте водещи световни компании за рафиниране и преработка на благородни метали. Основана в Киасо (Chiasso), Швейцария, през 1977 г., фирмата е известна преди всичко като производител на инвестиционно злато, което се продава в целия свят. Кюлчетата, произведени от ПАМП, отговарят на стандартите за качество на инвестиционното злато (Good Delivery), приети от Швейцарската национална банка, Лондонската метална борса (The London Bullion Market Association, LBMA), Нюйоркската стокова борса (The New York Commodity Exchange, COMEX) и Токийската стокова борса (The Tokyo Commodity Exchange, TOCOM).  

ПАМП е член на Лондонската метална борса като от началото на 2004 г. e една от трите рафинерии в света, избрани за референти в новата система за мониторинг (Proactive Monitoring System) на техническото качество на рафинериите със статут “Good Delivery”.

 

Историята на сътрудничеството между Fibank и ПАМП наближава две десетилетия и включва, както разпространението на почти цялата гама продукти от благородни метали на ПАМП, така и световната премиера на серията IcOns SKINS в София. Ключов елемент в съвместната им работа е създаването на продукти по идеен проект на експертите от Fibank и дизайн на екипа от световноизвестни имена, ангажирани в разработката на продуктите на ПАМП.

Една от най-популярните на българския пазар серии са монетите-икони на вярата. В резултат на клиентското търсене за малка златна монета за новородени, първа погача, кръщение и др. празнични поводи Fibank възложи на швейцарските си партньори създаването на монета от 1/20 тройунция (1.55 г) злато с проба 999.9/1000 с изображението на Св. Богородица Троеручица. Наред с кюлчетата-медальони от злато и сребро с изображения на Божията майка, тази монета се превърна в един от най-търсените продукти от благородни метали във Fibank.

Пресвета Богородица Троеручица

Според християнските предания, иконата на Пресвета Богородица Троеручица е била притежание на св. Йоан Дамаскин. По време на неговата служба при халифа на Дамаск през VIII в., той бил наклеветен и наказан с отсичане на ръката. След изпълнение на наказанието, св. Йоан Дамаскин се молил пред иконата на Богородица и ръката му отново чудотворно зараснала на мястото си. За благодарност той поръчал да изработят сребърна ръка и я поставил върху иконата. Оттогава насетне върху някои икони на Богородица се добавя трета ръка.

Най-известната икона на Богородица Троеручица в България е чудотворната храмова икона на Троянския манастир „Успение Богородично“. Друга известна икона-троеручица е тази от манастира „Св. Богородица“ в Арбанаси. Според народните вярвания тези икони помагат на болните да оздравеят, а на жените - да се сдобият с деца.

През тази година, отново в резултат на засилен клиентски интерес, от банката възлагат проект за малка златна монета с изображението на Св. Георги Победоносец – символ на мъжеството и храбростта. Дизайнът е модернистичен и излиза извън баналната схема на конника, стъпкващ и пробождащ змея. Въпреки малкия диаметър на монетата, изображението е с богат детайл и фина гравюра – дело на майсторите от рафинерията ПАМП.

Св. Георги Победоносец

Св. Георги Победоносец е един от най-почитаните светци не само в православния свят. Великомъченик за Христовата вяра, той е бил римски воин, убит по време на управлението на император Диоклециан (284-305). Върху икони, мозайки и фрески Св. Георги е изобразяван като конник, който убива змей или като воин. Той е покровител на редица държави, градове, университети, професии и организации. Между тях са Англия, Грузия, Етиопия, Каталония, Бейрут, Москва, Любляна и др.

Името Георги е едно от най-често срещаните мъжки имена в България. Над 200 000 души носят името на Св. Георги Победоносец, когото православната църква почита на 6 май. В България този ден е официален национален празник – ден на храбростта и на българската армия.

 

Валентина Григорова-Генчева

Доц. д-р Валентина Григорова-Генчева работи за Първа инвестиционна банка от 2001 г. Тя създава и ръководи единствения по рода си в България банков департамент, специализиран за сделки с благородни метали, инвестиционни консултации и нумизматични експертизи. От 2008 г. води магистърски курс от лекции на тема „Културното наследство: пазар и инвестиции” в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2016 г. води магистърски курс "Пазари и инвестиции в благородни метали" във ВУЗФ.
Автор е на публикации в областта на историята, археологията и нумизматиката. Валентина води рубриката „Злато и нумизматика”, в която Ви запознава с актуалното от света на благородните метали и монетите, и отговаря на Ваши въпроси, свързани с тях.

Коментари

Коментирай