Кредитните карти в преход

До преди няколко години кредитните карти бяха непознат продукт за по-голямата част от българските потребители. Символ на богатство и престиж на притежателите им в обществото и мит за обикновените граждани. Първите предлагани в страната кредитни карти се характеризираха с минимален неснижаем остатък. При тях определена сума се блокира по сметката. Така картодържателят не само не ползва кредит, но и не разполага с пълната сума по сметката си. Този блокиран минимален остатък банките използваха като застраховка, че ще получат обратно сумата,  похарчена от клиента.

Втората стъпка за банките в България бе да предложат на своите клиенти карта без минимален остатък, но като обезпечение те използваха открит депозит. Максималната сума на отпуснатия кредитен лимит по това време не надвишава 70% от обема на депозита.

Така реално, първите два продукта, предлагани от банките в страната като кредитни карти, нямаха истински кредитни функции, тъй като размерът на кредита, който се ползва, е по-малък или равен на размера на сума, която вече е внесена от клиента. Въпреки тези сериозни недостатъци, кредитните карти намираха своите клиенти в лицето на бизнесмени, пътуващи често до страни с високо развити банкови системи, в които плащането в брой е също толкова странно за хората, колкото разплащането с карта бе тогава в България.

Редицата от препятствия, които срещаше кредитната карта се допълва от слабо развитата техническа мрежа от POS терминали, която значително ограничаваше услугите, предоставяни от продукта. Друг фактор, влияещ негативно в развитието на този тип кредити в България, е трудното и бавно психологическо мигриране от разплащане в брой, към плащане по банков път.

През последните 6-7 години се наблюдава силен ръст на издадените кредитни карти и днес те вече се ползват от потребителите в пълната си функционалност. Според емпирично получени данни от изследване, проведено по поръчка на ПИБ към края на месец септември 2009 г., една трета от българите  (32.2%) на възраст между 25 г. и 60 г. вече носят поне една кредитна карта в своя портфейл. За сравнение, подобно изследване проведено през 2006 г. регистрира, че потребителите са 24.7% от изследваната таргет група. Това прави ръст от 7.5 процентни пункта в рамките на почти 3 години.

Съществен принос за това нарастване изиграха и дебитните карти, които изградиха у потребителите навикът за използване на пластика. Към края на 2009 г. над 80% от гражданите притежават поне  една дебитни карти.

Ако все още не сте го направили, можете да се включите в настоящата анкета на ПИБ, която има за цел да определи отношението и нагласата ви към използване на кредитни карти. Попълването на въпросника ще ви отнеме не повече от 3-4 мин.