Кризисната ситуация, свързана с разпространението на вируса COVID-19, несъмнено ще окаже своето негативно влияние върху икономиката на света и нашата страна. Това вече не представлява новина, която да изненада бизнеса. Напротив, международните организации, държави и едър бизнес предприемат мерки за ограничаване на негативните последствия. Подобни мерки предприема и дребният бизнес, а домакинствата също има какво да променят както по отношение на социалните си навици, така и на личните финанси.
Кризата с вирусното разпространение вероятно ще отшуми и светът ще се завърне в своя нормален ритъм, но уроците от нея не бива да бъдат забравяни бързо. Както има една известна поговорка: „Не бива да се пропускат възможностите, произтичащи от една криза“.
Всъщност, добрата новина е, че кризата се развива в период на силно развитие на информационните технологии, които предоставят на практика почти неограничени възможности на потребителите. Ако се добави и призива на властите за ограничаване на социалните контакти, то именно информационните технологии осигуряват възможност за непрекъсваемост на работни процеси. В резултат на това, негативните икономически ефекти са омекотени, като са и избегнати рисковете от цялостно икономическо и финансово замръзване на икономиката.
Когато сведем анализа до ниво домакинство, могат да бъдат изведени редица препоръки, с които биха се постигнали важни цели:
- Удобно при управление на личните финанси;
- Разумно разпределяне на бюджета на домакинството;
- Намаляване до санитарен минимум на взаимодействието с външната среда.
На първо място, през последните години банките развиха изключително своите платформи за електронно банкиране, през които наред с традиционното електронно разплащане, могат да бъдат платени данъци и битови сметки, да бъдат открити депозитни сметки, да бъдат заявени кредитни карти, да бъдат заявени касови операции и други. Така с минимални усилилия, може да бъде изцяло избегнато физическото посещение на банков офис. Нещо повече, банките започват да предлагат и единна система за open banking, през която потребителите да имат достъп до своите сметки в различни банкови институции.
На следващо място, от съществено значение, и предвид несигурността в икономическите условия, е правилното планиране на личните финанси. В условията на криза е важно да бъде направен задълбочен анализ на семейните разходи – видове, суми, период на плащане, приоритети и др. Препоръчително е избягването или поне ограничаването на т. нар. „импулсивни покупки”, както и други непланирани разходи. Презапасяването със стоки също може да натовари ненужно семейния бюджет.
На следващо място - в големите градове функционират компании, които са специализирани в доставките на стоки от първа необходимост, което елиминира необходимостта от физическо посещение на хранителни магазини, аптеки или др. За съжаление подобни услуги все още на са достъпни навсякъде, но в големите градове, където и рисковете от зараза изглеждат най-големи, този вариант на пазаруване не бива да бъде подценяван.
Държавата също предоставя от години електронни услуги за граждани и бизнеса. Подаването на електронни данъчни декларации е възможно от няколко години. Подаването им по електронен път днес изглежда повече от задължително.
Също така, в помощ на бизнеса и домакинствата вече редица компании, в т.ч. и Първа инвестиционна банка, предложиха облекчения за плащанията с цел допълнително минимизиране на негативните ефекти от забавянето на икономическата активност. Подобни инициативи ще бъдат от помощ и на бизнеса, и на всяко отделно домакинство.
И не на последно място, раните от последната голяма икономическа криза от преди повече от 10 години все още не са зараснали напълно, но ако има един ценен урок, който продължава да бъде актуален с пълна сила и днес е това, че диверсификацията на личните спестявания е от изключително значение. Другото име на диверсификацията е, че не бива да „държим всички яйца в една кошница”.
Днес е изключително лесно да бъдат направени финансови инвестиции буквално по целия свят. Кризата дава възможност да се направят редица успешни инвестиции в дългосрочен план, особено сред срива на капиталовите пазари. Добре е да се замислим дали може да направим успешни инвестиции в подобни условия с цел постигане и на допълнителна диверсификация на личното финансово богатство. Никога не е било по-лесно да се инвестира в различни стратегии като:
- Покупка на физическо или финансово злато с цел диверсификация;
- Инвестиране в китайки компании като залог да това, че именно Китай ще е първата държава, която ще покаже признаци на възстановяване;
- Инвестиране в компании от сектора на здравеопазването;
- Инвестиране в технологични компании, които разработват системи за осъществяване на дистанционни бизнес операции, като например провеждане на видео конферентни разговори, съхранение да данни, киберсигурност и други.
Естествено, възможни са и всякакви други инвестиционни стратегии, като предприемането им би било удачно единствено след анализирането и запознаването с рисковете, произтичащи от това.
На следващо място не бива да бъде подценяван и въпроса, свързан с електронната сигурност. В условията на криза и паника сред населението се появяват все повече случаи на измами. В тази връзка, от съществено значение е да бъдат предприети мерки, свързани с ограничаване на възможностите за измама, включващи: избягване на пазаруване онлайн от непроверени доставчици, избягване на закупуване на стоки с непроверен произход, ограничаване на предоставянето на лична информация в публичното пространство и много други.
Ако успеем да запазим финансова дисциплина и усвоим нови практики като например по-активно използване на платформи като електронното банкиране, а бизнеса успее да развие модерни бизнес системи, то в резултат на кризата, бизнесът може да постигне икономии на дейността и повишаване на производителността, включително и чрез разширяване на възможностите за работа от вкъщи, по-активно провеждане на редовни срещи с дистанционни методи, както и преодоляване на зависимости от доставчици, а отделните домакинства могат да постигнат по-високо ниво на финансова дисциплина и прогнозируемост на семейния бюджет.
Коментари