Златко Стоянов, Мениджър „Корпоративни комуникации” Fibank, разказва в няколко последователни материала историята на българските банки от Освобождението до наши дни.
Днес банковата система в България включва 27 търговски банки, от които 22 са лицензирани в Република България, а останалите са клонове на чуждестранни банки. Българската народна банка осъществява цялостния надзор върху банките и работи за укрепването на банковата и финансовата система. Как се е развило банкирането и нормативната му уредба в България до наши дни, винаги ли е имало независима централна банка, кои са личностите, помогнали в най-голяма степен за изграждането на банките у нас? Това са въпроси, на които ще се опитаме да отговорим в няколко последователни материала. А началото е за периода след Освобождението...
Новата политическа и икономическа обстановка след 1878 г. налага приемането на банково законодателство, което да урежда бъдещото развитие на финансовите отношения в Княжество България. Първа стъпка в тази посока е приемането на Устава на Българската народна банка на 25 януари 1879 г., което прави БНБ една от най-старите български национални институции. С приемането на Закона за учредяване на БНБ и новия й Устав през 1885 г. тя придобива независимост от министъра на финансите, като са й предоставени права за печатането на български левове.
Успоредно с централното банкерство идва моментът и частните банки да се появят на сцената. Приетият Устав на земеделските каси позволява създаването на Българската земеделска банка (по-късно преименувана на Българска земеделска и кооперативна банка), а след няколко години вече функционират и първите търговски банки. Сред тях може да споменем: русенската „Гирдап“, основана през 1881 г. и съществувала до средата на 20-те години на XX век; Българска търговска банка със седалище отново в Русе и клонове в страната; Балканска банка и др. Повечето от тези банки са били с местни капитали, основани като акционерни дружества и управлявани от български финансисти и търговци. Както и в наши дни обаче, в някои от частните банки акционери са големи чуждестранни такива – предимно френски, немски и италиански. Има и банки с изцяло чужди капитали като Търговска и ипотекарна банка на Балканите, Френско-българска ипотекарна банка и др. Появяват се и първите кооперативни кредитни институции като кредитни кооперации и популярни банки.
Периодът от Освобождението допреди войните е сравнително успешен за частните банки в България. Те увеличават капиталите си, участват активно в търговията на страната, управляват се от изтъкнати икономисти. Наред с постиженията излизат на преден план и пречките, касаещи се най-вече до обвързването на някои от банките с политически партии и силната зависимост от тях. Така например, в началото част от финансовите институции гравитират около традиционните Консервативна и Либерална партия. Впоследствие роля оказват Народната и Народнолибералната партия.
Сред изтъкнатите банкери след Освобождението до 1912 г. се открояват братя Армянови от Русе, баща и син Губиделникови, братя Симеонови и др.
Тези личности са уважавани в обществото, извършват множество инициативи в подкрепа на изкуството и културата на младата българска държава и логично управляват тогавашните банки – двигател на икономическия й прогрес.
За първи път материалът е публикуван във FibankNEWS, брой 119.
Коментари