Кредитната карта - услуга, улеснение, удобство или кредитен продукт

Когато говорим за кредитни карти и тяхното приложение, много хора виждат този банков продукт като голямо удобство, докато други като чисто кредитно улеснение. Може би истината е някъде по средата, но това зависи от държавата, в която се намираме, от самия картодържател, неговите доходи и финансова дисциплина и най-важното от типа на кредитната карта. Нека разгледаме поведението на българските картодържатели и видовете кредитни карти, които ползват.

Съществуват два основни вида кредитни карти – револвиращи и charge карти. И в двата случая, на клиента се отпуска определен кредитен лимит, който се ползва и следователно се погасява от картодържателя. При револвиращите карти обичайно картата е издадена към сметка, където се отразяват направените разходите и последвалите постъпления. При този тип карти клиентът е длъжен да погасява определен процент от цялото си задължение. Тази вноска следва да се направи до определена дата - падеж. При внасяне на средства по картата, постъпилия приход своевременно освобождава погасените средства за ново ползване. Това е изключително удобно за тези, които често ползват продукта и предпочитат безналичните плащания. Основният плюс за клиента в тази ситуация е, че пълното погасяване на направените разходи в рамките на определен гратисен период освобождава клиента от дължима лихва, което още веднъж доказва удобството и изгодата от безналично плащане. Другият тип кредитни карти – charge картите имат по-различен метод на функциониране и обслужване. На падежа, който отново настъпва определен период от време след транзакциите (различен за различните картови продукти) се изисква клиентът да покрие цялото задължение. Разбира се, винаги може да се разсрочи определено плащане, но лихвите по правило са значително по-високи. Поради различния характер, приходите на картодържателя са основен критерий за издаване на такава карта и затова charge картите се предлагат главно на тези, които се чувстват комфортно да погасяват цялото задължение на падеж. Много често тези карти като продукт са позиционирани в по-високия сегмент, дължима годишна такса е по-висока, картокартодържателите често се приобщават към конкретни клубове, ползват редица безплатни услуги и се ценят като дългосрочен партньор от страна на издателя. Пример за такива карти са предлаганите от Дайнърс Клуб България – Diners Club, Diners Club Fibank, Diners Club First Lady и Diners Club Prive.

Ако погледнем ситуацията в България говорейки за безналични плащания, ще заключим, че хората, които ползват кредитна карта, най-често револвираща за разсрочено плащане на определен продукт, услуга или комбинация от двете, възприемат този инструмент като кредитно улеснение. От другата страна, тези които съумяват да погасяват до падеж задълженията си ползват чисто банково улеснение, където двата крайни примера често се преплитат. Ето мнението на директор „Картови разплащания” към ПИБ АД, г-н Никола Бакалов:

Проникването на кредитни карти в България е относително слабо като цяло, въпреки сериозното развитие през последните 3-4 години - кредитните карти VISA и MasterCard, издавани от банки в България, не надхвърлят общо 900,000 броя за цялата страна, като не всички тези карти са активни, т.е. има много издадени карти, които на практика не се ползват активно. Това означава, че сравнително малка част от населението притежава кредитни карти, като за разлика от повечето развити пазари българинът в общия случай притежава една дебитна и максимум една кредитна карта, докато за американците например е типично да притежават по няколко кредитни от различни банки. Кредитните карти, издадени на една значителна част от българското население, не се ползват като кредитен продукт, а по-скоро като удобство и улеснение в ежедневната дейност, т.е. при този продукт кредитният характер не е така изразителен, както при друг тип кредитни продукти.

Мартин Бояджиев