Как публичните дигитални пари на ЕЦБ ще преобразят европейската платежна екосистема
В първата част на публикацията разгледахме причините довели до стартът на проекта цифрово (дигитално) евро. Също така ви обяснихме и по какъв начин се случват картовите разплащания днес. Във втората част на публикацията ще разгледаме как технически ще се промени всичко, което познаваме.
Новата технология
Разплащането с цифрово евро ще се извършва чрез специализирани дигитални портфейли, предоставяни от лицензирани банки и платежни доставчици (PSPs), които ще действат като посредници между потребителите и инфраструктурата на Европейската централна банка (ЕЦБ). Тези портфейли ще бъдат достъпни чрез мобилни приложения, онлайн банкиране или физически носители, като смарткарти или защитени устройства. Всеки гражданин или фирма, разполагаща с такъв портфейл, ще може да извършва плащания както онлайн, така и офлайн – тоест дори в ситуации без достъп до интернет.
Основните участници в системата ще бъдат отново четири: платецът (потребителят), който извършва плащането; получателят (търговецът или друг потребител), доставчикът на портфейл - банката или платежната институция, която предоставя интерфейса за разплащане и извършва проверките за сигурност и ЕЦБ, която гарантира стойността на цифровото евро и управлява централната платежна инфраструктура.
Когато потребителят инициира плащане, например чрез мобилен портфейл, той въвежда сумата, избира получателя (или сканира QR код), и потвърждава трансакцията чрез биометрия, PIN или друг метод за удостоверяване. След това приложението изпраща заявка към съответния доставчик на услугата, който проверява дали средствата са налични и дали платецът отговаря на регулаторните изисквания (вкл. за идентификация и предотвратяване на пране на пари). Ако всичко е изрядно, стойността - представена като токен - се прехвърля директно от портфейла на платеца към този на получателя. При онлайн плащанията, този трансфер се извършва чрез централната инфраструктура на ЕЦБ, а при офлайн трансакции - локално между двете устройства, с помощта на криптографски протоколи и без нужда от интернет.
Офлайн функционалността на цифровото евро представлява най-амбициозния технологичен компонент на проекта - опит да се пресъздаде конфиденциалността и независимостта на физическия кеш, но в дигитална форма. Механизмът работи по следния начин: преди да можете да плащате офлайн, трябва първо да "заредите" офлайн портфейла си. След това, когато се озовете в метрото, на планина или в район без покритие доближавате устройството си до POS терминала на търговеца, двете устройства "комуникират" по между си трансакцията чрез NFC технологията, като обменят криптографски подписани съобщения. По този начин вашето устройство доказва, че притежавате необходимата сума, като показва дигитален сертификат, подписан от ЕЦБ, който валидира автентичността на средствата без да разкрива вашата самоличност. Терминалът на търговеца потвърждава транзакцията локално, парите се "прехвърлят" в неговия офлайн портфейл, и двете страни получават криптографски потвърждение. Критичният момент идва по-късно: когато едно от устройствата се свърже с интернет, то автоматично синхронизира всички офлайн трансакции със централната инфраструктура на ЕЦБ за финално уреждане. За да се предотврати двойното харчене, което е най-големият риск при офлайн режим на работа, всяка транзакция получава уникален, неповторим маркер, който не може да бъде манипулиран. Ако някой се опита да похарчи едни и същи пари два пъти офлайн, при синхронизация системата ще открие дублиращите се маркери и ще анулира измамната транзакция. Това е технологичен баланс между удобство, сигурност и анонимност, сравнима с парите в брой (ЕЦБ не знае какво купувате), но със защити срещу злоупотреби, които физическите пари не могат да предложат.
С цел запазване на финансовата стабилност, ЕЦБ предвижда въвеждането на лимити за притежание на цифрово евро в един портфейл, както и механизъм, наречен „reverse waterfall“, който автоматично прехвърля излишъка към свързана банкова сметка. Към момента сумата, която се предвижда за лимит е 3 хил. евро на човек. Всички трансакции ще бъдат моментални (instant payments), налични 24 часа, 7 дни в седмицата, и съвместими с устройства и системи в целия Европейски съюз.
Банките няма да издават цифрово евро - това ще може единствено от ЕЦБ. Вместо това, те стават дистрибутори и доставчици на портфейли. Тяхната нова функция включва предоставяне на дигиталните приложения, конвертиране между търговски пари и цифрово евро, извършване на KYC/AML проверки и управление на трансакциите. Приходите няма да идват от такси за транзакции, а от компенсация от ЕЦБ за предоставяне на услугата и от премиум услуги с добавена стойност. Това е бизнес модел, обърнат с главата надолу.
Хибридното бъдеще
Картовите разплащания няма да изчезнат, но тяхната доминация ще бъде предизвикана. Вероятното бъдеще е сегментирано: цифровото евро ще доминира в ежедневни дребни покупки, P2P трансфери, офлайн транзакции и ситуации, където цената е критична. Картовите схеми ще запазят позиции в международни плащания извън еврозоната, големи покупки, кредитни продукти (цифровото евро не предлага кредит) и premium услуги.
Метафората, която най-отчетливо излиза в ума ни е, че цифровото евро ще бъде нещо като е бюджетна авиокомпания за плащания - евтина, ефективна, без нищо излишно. Visa и Mastercard са бизнес класата - по-скъпи, но с повече удобства. И двете имат място на пазара, но балансът на силите ще се преразпредели.
Ако всичко това ви се струва сложно и дори непонятно, то нека ви припомним, че цифровото евро вече е съществувало. Еврото е създадено като единна валута на Европейския съюз, с цел да се улесни икономическата интеграция и да се засили икономическата стабилност в Европа. То е въведено на 1 януари 1999 г., а първите евробанкноти и монети влизат в обръщение на 1 януари 2002 г. През този период от три години еврото е съществувало в дигитална форма. След въвеждането на еврото на 1 януари 1999 г., то започва да функционира изключително като безналична валута. Това означава, че гражданите все още използват своите национални валути в брой (като германската марка, френския франк, италианската лира и др.), но всички трансакции между банки, правителства, фирми и финансови институции вече се извършват в евро. Можело е да се правят банкови преводи в евро, да се подписват договори в евро, да се отчитат бюджетни и счетоводни операции, но не е съществувала още физическа евробанкнота в обращение.
Връщайки се обратно в наши, това което предстои е Управителният съвет на ЕЦБ да вземе решение през 2025 г. дали да премине към следващата фаза. Окончателното решение зависи от приемането на европейската законодателна рамка. Ако това се случи през 2026 година, то можем да очакваме неговата поява да бъде през 2029 г. Остават критични неизвестни: скоростта на приемане от потребителите, технологичната надеждност на офлайн функционалността, способността на банките да се трансформират и политическата воля.
Битката за бъдещето на европейските плащания тепърва започва. И тази битка ще се води не с регулации, а с алтернатива - по-евтина, по-бърза и по-суверенна. Въпросът не е дали картовите разплащания ще се променят. Въпросът е колко драматично. А от всяка надпревара винаги печеливши са потребителите.
Коментари