Интервю с д-р Валентина Григорова-Генчева, Директор на Дирекция „Злато и нумизматика”
Как се роди идеята да бъде създадена колекционната серия „Панагюрско съкровище”?
Традиционно интересът на колекционерите нумизмати към историята и археологията е огромен. Неслучайно монетите, посветени на тази тематика, са обект на засилено търсене и тиражът им се изчерпва бързо. Този беше най-важния ни бизнес и маркетинг аргумент за създаване на нумизматична колекция, свързана с българското културно наследство. От друга страна голяма част от изображенията върху български възпоменателни монети с исторически сюжет, емитирани до момента, са свързани с битки, гробници и погребални обичаи. С главния експерт в дирекция „Злато и нумизматика“, световноизвестния нумизмат, проф. д-р Иля Прокопов, коментирахме, че би било добре най-сетне да се появи българска монета, която да възпроизвежда празник, радост, да носи в себе си усещане за величието на някогашните владетели по нашите земи. Несъмнено, Панагюрското златно съкровище е най-внушителното, намирано някога на територията на България. Затова избрахме именно него като сюжет за нашата колекционна серия. Колегите от Регионалния археологически музей в Пловдив ни предоставиха правото да възпроизведем в миниатюра върху монети изображения на съдове, част от Панагюрското съкровище, защото бяха убедени, че така този шедьовър на античната торевтика ще стане още по-популярен у нас и по света.
Разкажете ни повече за монетната серия.
Панагюрското съкровище има още едно преимущество пред останалите български културни ценности: изработено е от злато и се състои от много, различни по форма и вид съдове. Това позволява разработването на няколко колекционни серии, в които централен елемент да бъдат предмети от съкровището. Съчетаването на сребро и злато е познато още от античността, затова изборът на техниката „сребро с масивно позлатяване“ беше категоричен. Със съдействието на експертите-нумизмати от Fibank, дизайнерският екип на Новозеландския монетен двор създаде монетни изображения с непреходна красота, които съчетават античния финес със съвременните технологии.
Първата колекционна серия от 3 сребърни монети с позлата „Панагюрско съкровище“ беше емитирана в далечната 2009 г. В резултат на огромния интерес към нея през 2012 г. бяха създадени и разпространени и единични монети от трите типа, включени в колекцията. Общият брой продадени единични монети е над 8000 екз. В момента целият тираж от 3000 екз. от всяка от трите монети, включени в първата колекционна серия, е изчерпан и само в някои офиси на банката могат все още да бъдат намерени отделни екземпляри. Преди няколко седмици в България пристигна втората колекционна серия „Панагюрско съкровище“, която отново се състои от три сребърни монети с масивно позлатяване. Този път върху тях са изобразени два от емблематичните за съкровището съдове: фиалата с релефни изображения на човешки глави и жълъди и амфората-ритон с две дръжки, оформени като кентаври, както и ритон с протоме на козел. Фиалата се вписва идеално в кръглата форма на монетата, а блясъкът й е като слънчевите празнични ритуали на тракийските царе.
Защо избрахте монетите да бъдат чуждестранни?
Единственият емитент на възпоменателни монети в България е БНБ. Програмата за създаване на нови монети е запълнена за години напред и досега няма практика частна институция да включи монета в нея. От друга страна, партньорите ни от Новозеландския монетен двор разполагат както с една от най-съвременните в техническо отношение екипировки, така и с реномирани майстори-гравьори и дизайнери. Не искахме да отлагаме във времето създаването на мечтаната от нас монетна колекция. Доверихме се както на експертите от Новозеландския монетен двор, така и на лицето на английската кралица Елизабет II като посланик на българската култура под формата на съдове от Панагюрското съкровище. Монетите и от двете колекционни серии са с номинал от островите Ниуи, част от Британската общност на народите, която включва 52 държави с население от над 2 млрд души. Световна практика е подобни миниатюрни островни държави да дават право за монетосечене на частни компании и лица.
За какви поводи е подходящо да бъде подарена колекционната серия?
В годините колекционната серия се наложи като луксозен бизнес подарък, особено за чуждестранни партньори или клиенти. Купувана е и като сувенир за дипломатически цели. Едва ли ще се намери по-подходящ протоколен подарък за чуждестранните политици и експерти, които ще посетят страната ни по време на българското председателство на ЕС. Най-предпочитана, обаче, е за отбелязване на юбилей или дипломиране в чужбина. Категорично, клиентите осъзнават извечната роля на монетите не само като платежно средство, но и като белег на престиж и прослава. Единичните монети от серията „Панагюрско съкровище“ са удобни и като подарък при пътуване поради по-малкия си размер. Предстои създаването на такива и от новата колекция. Луксозната опаковка на серията, както и придружаващите я подробен сертификат и карта на древните български земи с по-важните съкровища, намерени в тях, са част от празничното звучене на колекцията. Тя не е единствената серия с културно-историческа тематика в портфолиото за продукти от благородни метали на Fibank. Съвместно с Новозеландския монетен двор бяха създадени и колекциите „Български символи и традиции“, монетите „Българска роза“ и „Твоят ангел хранител“. Със сигурност немалка част от закупените монети ще останат траен спомен за своите притежатели и ще се превърнат в обект на колекциониране.
Как клиентите могат да си закупят серията?
Серията може да бъде закупена в офисите на Първа инвестиционна банка в цялата страна, както и в онлайн магазина Gold & Silver на адрес my.fibank.bg/GoldShop.
„Кратки бележки за траките и Панагюрското съкровище”
Етнонимът "траки" обозначава мнoгосъставното и многобройно население, което е обитавало територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар и на юг до Егейско море. Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на "Илиада". Тяхното име се разчита също в крито-микенските писмени паметници. Регионът на Пловдив, където се намира град Панагюрище, през V-I в. пр. Хр. е бил населен от тракийското племе одриси, което единствено сред известните 46 тракийски племена създава държавна организация, управлявана от царската институция. Одриската държава обхващала територията на съвременна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция. Панагюрското златно съкровище е било притежание на неизвестен владетел на Одриското царство и се датира в края на IV и началото на III в. пр. Хр. Предполага се, че e произведено в едно от най-известните ателиета на своето време, а именно това в гр. Лампсак в Мала Азия. Съкровището се състои от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг, открити през 1949 г. при земекопни работи в околностите на град Панагюрище. Златният сервиз за пиене включва фиала (блюдо), амфора-ритон и седем ритона (чаши) и е изработен от 23-каратово злато. Фиалата (блюдо) е украсена с изключително пластични и високо релефни изображения на глави на африканци, които се редуват с жълъди, разположени под формата на концентрични кръгове. Амфората-ритон е основа за разполагането на три композиционни сцени. Централната представя петима воини по време на битка, а втората сцена изобразява двама воини в спокойна поза, които гадаят на животински черен дроб. Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в люлка, който убива две змии. Дръжките на съда завършват под формата на кентаври. Златните ритони са изработени като глави на амазонки, на овен, елени и протоме на козел. Върху тях релефно са изобразени сцени от древногръцката митология. Фигурите на Дионис и вакханката Ериопе са представени седнали, встрани от тях са танцуващи вакханки. Върху шийките на ритоните са представени Атина, Парис, Хера, Афродита, Артемида, Аполон и Нике. Дръжката на един от съдовете завършва с тяло на лъв, а върху устието са изобразени две митологични сцени: Херакъл в борба с Керенитската сърна и Тезей в борба с Маратонския бик. Други три ритона са под формата на богато украсени глави на амазонки като дръжките им завършват с пластично изобразени фигури на крилати сфинксове.
Панагюрското златно съкровище е едно от най-емблематичните свидетелства за изкуството и митологията на траките и народите от Източното Средиземноморие. Златото е предпочитано от тракийската аристокрация, която е притежавала и контролирала голяма част от неговия добив в древния свят. Големи количества от благородния метал са използвани именно за производството на култови и утилитарни съдове. Известни са още множество съкровища от съдове и предмети от благородни метали, намерени в българските земи, но Панагюрското е най-блестящото сред тях. Съкровището е основна и неизменна част от държавната изложба на Република България за богатствата на тракийските владетели. То е гостувало заедно с изложбата в десетки страни по целия свят. Отразено е в множество богато илюстрирани каталози и други публикации на различни езици.
Коментари