Банки и банкери в България в периода 1912-1944 г.

Златко Стоянов, Мениджър "Корпоративни комуникации" Fibank, представя поредицата Българските банки и банкери в периода след Освобождението. Първа част можете да прочетете ТУК

България и цялата световна общност изживяват трудни времена в началото на XX век. В сложната плетеница от политически и икономически фактори, териториални борби, мрежа от алианси и съюзи, се разгарят първо военни конфликти на Балканите (Балканска, Междусъюзническа война), които впоследствие довеждат и до Първата световна война (1914-1918 г.). В този период броят на банките у нас постоянно нараства, което се обуславя от по-големите нужди на силно разстроеното от войните народно стопанство. Освен Българската народна банка в държавна се превръща и Българската земеделска и кооперативна банка. Търговските банки биват няколко вида: акционерни дружества с държавно участие, кредитно-кооперативни учреждения и изцяло частни банки.

Популярните търговски банки кредитират основно търговците и занаятчиите, докато кооперативните предоставят предимно заеми с потребителски характер. Все повече се увеличават банките с чуждестранни капитали, като в края на 20-те години на XX век почти се изравняват по активи с българските. Депозитната база на банките постоянно нараства в резултат на благоприятните условия за рентабилност на банковия капитал. Това възходящо развитие обаче се сблъсква с тежките последствия от Голямата рецесия. Само за броени години след началото й през 1929 г. печалбите, данъчните приходи, производителността и личните доходи спадат с драстични темпове. На практика няма сфера от бизнеса, която да не е засегната и да не натрупва негативи.

Голямата рецесия заварва неподготвени и българските банки. Една част от тях фалират поради невъзвращаемостта на предоставените кредити или изобщо липсата на желание от предприятията за финансиране. В тази ситуация най-логично се оказва обединяването на многото на брой банки в по-големи структури. За този процес подпомагаща роля оказва и БНБ. Тя увеличава лихвения процент, отпуска средства на застрашените от затваряне банки, участва активно в изработването на Закон за защита на влоговете и съдейства за обединението на трите най-големи банки с български капитал. През 1931 г. е установен валутен монопол, чрез който само БНБ има правото да отпуска валута за фирмите и частните лица. Ролята на БНБ в поддържането на финансовата стабилност и кредитната система на страната се осигурява и от няколко изменения в устройствения й закон, целящи подпомагане на търговските банки и превръщането й в истинска централна банка – „банка на банките“.

Промяната в политическия курс на българската държава непосредствено преди Втората световна война намира израз в постепенното оттегляне на английските, френските и белгийските капитали и концентрирането на немските такива в частните банки – като например създадената Кредитна банка или филиала на Дойче банк у нас.

Имената, които са оставили най-сериозна следа в банковото ни дело от началото до средата на XX век, са тези на Коста Бояджиев – управител в няколко частни банки, фамилията Бурови, чиито представители участват в множество сфери на обществено-икономическия живот, Марко Рясков и други.