Български 3D очила от 1964 (или от по-рано...)

Вижте каква находка! Направо е за изложба! Знаете ли какво прави? Това чудо представлява очила за триизмерно виждане на около 60 години!

Всъщност днешните 3D технологии водят началото си още от 1838 г., когато британецът сър Чарлз Уитстоун обяснява т.н. стереофография. Тъй като човешките очи се намират на известно разстояние едно от друго, те виждат обектите от 2 различни ъгъла. Мозъкът възприема тези 2 плоски изображения, съчетава ги и създава една обща обемна картина.

Антон Оруш

Гост-автор

www.sandacite.bg – Българският портал за стара техника

Тази закономерност ляга в основата на стереофотографията. За да може да се заснеме такава триизмерна снимка (стереоснимка), е нужно камера с 2 обектива да направи 2 успоредни фотографии с леко изместване – едната за лявото око, другата - за дясното.

Изнамерено е и устройство за гледане на триизмерни снимки – т.н. стереоскоп. Това е кутия, подобна на бинокъл, която се държи с ръка пред лицето, а между очите има разделител. Ако така снимките се наблюдават едновременно с двете очи, но и поотделно с всяко от тях, заснетите хора, предмети и т.н. изглеждат триизмерни.

Появяват се различни видове стереоскопи според качеството, изяществото или преносимостта – от обикновени дървени „очила“ до устройства от резбовано дърво, с украса от скъпоценни камъни, седеф и т.н.

Интересната обемна фотография бързо намира място в образованието и забавлението.  Изключително широк става тематичният спектър на стереоснимките – пътешествия, географски и етнографски феномени, странни и непознати животни, изявени личности, астрономически явления от нощното небе, еротика и т.н. В обучението са ценни подробно заснетите механизми на различни машини, анатомични органи на човешкия организъм и т.н.

В България стереоскопът също е осъзнат като производително средство за обучение и забавление. Български автори са писали и подробни ръководства по стереофотография (напр. Димитър Китанов). Произвеждани са и устройства като това тук.

Този БГ стереоскоп е разработен и произвеждан в Развойното предприятие за оптико-механични прибори в София. На документа към уреда има дата на производство 23.ІХ.1964, но това предприятие е създадено още през 1961 г., а нашият екземпляр едва ли е точно първият произведен. Затова вероятно този модел стереоскоп води началото си от 1962 или 1963. Дори се обзалагаме, че е първият български!

Тъй като въпросното предприятие за оптико-механични прибори е било под шапката на ДСП „Учтехпром“ (производител на училищни и ученически помагала, уреди, пособия и др.), то е ясно с какви цели е бил разработен този стереоскоп – образование и „просветен отдих“.

Кутийката му е тъмносиня, от дебел около 3 мм картон. Вътре виждаме 3 отделения – едно за самия стереоскоп, едно за неговите картони със закрепени на тях снимки и едно за... ами не знаем за какво точно, понеже е празно и така го получихме, но мислим, че там е имало кърпичка за почистване зрителните стъкла на стереоскопа. :)

Изваждаме уреда от кутията. Самият той е с леко тежък корпус от бакелит, а над очните стъкла виждаме релефен надпис:  с т е р е о с к о п.  Да, няма грешка какво е!

Всяко от картончетата със снимки представя тематична серия: „В минути на отдих“, „В парк „Христо Смирненски“ и „Щастливо детство“. Това показва горе-долу възрастта на децата, за които е предназначено устройството.

Ето и как работи то. Взимаме някой картон с 3D снимки и го по­ставяме в горния отвор на стереоскопа така, че червената стрелка да бъде обърната към нас и да сочи надолу. След това натискаме картона, докато механизмът за придвижване го захапе. Това ще познаем, като чуем щракване... и хоп! – стерео­скопът е готов за наблюдение. Поставяме го пред очите и вече виждаме нещо. Когато искаме да преминем на следващия кадър, трябва да натиснем докрай малката ръчка вдясно. При това натискане от горно до долно крайно положение, се сменя един кадър с друг. След смяната на кадъра освобождаваме ръчката, за да се върне тя отново в горна позиция. И така, докато целият картон премине през стереоскопчето!

(Да отбележим, че ръчката трябва да се натиска до долу, за да могат снимките да застават то­чно пред екранчето – зрителното стъкло). Ако не добутаме докрай ръчката, новата снимка няма да се „настани“ докрай.)

Когато искаме да заредим нов „файл“, изваждаме картона отдолу и поставяме друг картон в горния отвор. Тогава натискаме, докато се чуе щракане, и стереоскопът отново е  готов за наблюдение.

Ако при наблюдение на снимките със стерео­скопчето случи да видим 2 образа, трябва леко да изместим картона наляво или надясно или малко да отдалечим или приближим стереоскопа до очите. Ако лещите и стъклата се замърсят,  ще ги изтрием леко с памук или мек плат.

Не знаем дали са се продавали отделно снимки за стереоскопа, или се е карало само с тези в комплекта. Този модел се произвежда само 2 – 3 г., а по-късно стереоскопи произвежда заводът „Оптикоелектрон” в Панагюрище. Макар че гледането на двойки 2D образи е различно от днешните 3D забавления, един признат етап от развитието на 3D технологиите е именно стереоскопът.