Почти от началото на своето пълноправно членство в Европейския съюз, България покрива критериите за присъединяване към еврозоната, която се счита за най – високата степен на обвързаност между страните в ЕС. Приемането на еврото като национална валута ще е решаващ момент в икономическата история на страната ни. Интеграцията ни в еврозоната означава, че паричната политика у нас ще е идентична с тази на всички други страни с обща валута. По този начин ще се повиши дори още повече значението на стабилната фискална политика за поддържането на икономическа стабилност.
Приемането на еврото ще се превърне в двигател за ускоряване на реформите, повишаване на благосъстоянието и достигане на европейските стандарти на живот. Това ще привнесе редица ползи за гражданите и фирмите: намаляване на трансакционните разходи, подобряване на инвестиционната среда, активизиране на местните и чуждестранните инвестиции с очакван ефект върху заетостта.
Още през вече далечната 2009 г. тогавашният финансов министър Симеон Дянков обяви курс към единната валута и си постави за цел това да бъде факт до приключването на мандата на тогавашното правителство. До реални действия обаче така и не се стигна. Причините да не бъде стартиран процесът по присъединяване към еврозоната още тогава бяха основно в проблемите, които имаше тя във времената на безпрецедентна световна финансова и икономическа криза.
След присъединяването на българския лев към Валутен механизъм ERM II и банковия съюз чрез установяването на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) на 10 юли 2020 г., процесът по подготовка на България за членството в еврозоната навлезе в интензивната си фаза. Амбицията бе България да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г., като дотогава валутният борд ще бъде запазен, а валутният курс ще остане непроменен на 1.95583 лв. за едно евро.
Впоследствие тази дата бе няколко пъти измествана във времето. В основата на това бе от една страна забавянето на някои основни реформи в законодателството ни, които трябваше да бъдат направени, за да се постигне тясната интеграция. От друга, основният препъникамък се оказа високата инфлация през последните години, която доведе до безпрецедентно бързото покачване на основната лихва от ЕЦБ с цел да се охлади покачването на потребителските цени в рамките на приетите за допустими 2% на годишна база.
Преди дни стана ясно, че приемането на еврото в България със сигурност се отлага. Страната ни ще поиска извънреден конвергентен доклад догодина, като очакванията на Министерството на финансите са да покрием критериите за членство в еврозоната в края на 2024 г. Най-ранната дата за присъединяване на България към еврозоната се очертава 1 януари 2026 г.
Инфлацията в еврозоната се е забавила през миналия месец, но решаващият компонент за услугите остава упорито висок. Потребителската инфлация в 20-те държави, споделящи еврото, се е забавила до 2,5% през юни от 2,6% месец по-рано. В началото на юни ЕЦБ понижи лихвените проценти, но не пое ангажимент за последващи стъпки с аргумента, че все още няма увереност, че инфлацията е на път да достигне целта от 2%.
Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано понижи основните лихви от рекордните им нива на заседанието си през юни т.г. Финансовата институция оправда прогнозите на икономистите за намаление с 25 базисни пункта, което доведе до съкращаване на депозитната лихва до 3,75% от рекордните 4%, достигнати през септември миналата година.
В България ръстът на потребителските цени се забави значително и по последни данни на НСИ на месечна база, като дори през месец април бе отчетена реално дефлация от (0,1%). През юни 2024 г. месечната инфлация е 0.2%, а годишната инфлация за юни 2024 г. спрямо юни 2023 г. е 2.8%. Инфлацията от началото на годината (юни 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.7%, а средногодишната инфлация за периода юли 2023 - юни 2024 г., спрямо периода юли 2022 - юни 2023 г., е 4.7%.
Инфлация в България през последните 12 месеца, измерена чрез ХИПЦ, по месеци
Източник: НСИ
Най-сериозен принос за низходящата тенденция имат цените на енергията и хранителните стоки. За това допринася и успокояването на нивата на средната заплата, както и задържането на цените на вноса. Поскъпване на услугите обаче може да се очаква, заради повишаването на възнагражденията и очакваната отмяна на диференцираната ставка от 9% ДДС за ресторантьорския бранш.
Изчисленията показват, че при благоприятно развитие на процесите, таргетираните нива на инфлация, които са ни необходими, за да отговорим на критериите за приемане на еврото, могат да бъдат постигнати в края на тази или началото на следващата година.
Но наистина ли инфлацията и покриването на изискванията на количествените критерии са препятствието ни за замяната на лева с евро? Всъщност страната ни винаги е покривала изискваните критерии, за да бъде част от еврозоната. Повишаването на инфлацията също не показва проблем в нашата икономика, защото то върви успоредно с невиждания през последните 50 години ръст на инфлацията в целия свят, включително и Европейския съюз и самата еврозона. Този синхрон показва именно колко готова е страната ни като тясна икономическа свързаност с общата европейска икономика и държавите в нея, за да бъде част от този съюз.
Годишна инфлация в България и в ЕС 27 (%)
Източник: Евростат
От гледна точка на финансовата система пък, БНБ и банките в страната работиха активно през последните години.2Днес техническа инфраструктура и логистична подготовка по отношение на БНБ и банковия сектор са с много висока степен на готовност като основни фактори в този процес. Техническата ни готовност трябва да бъде подкрепена с адекватни политически действия. Всичко това бе отбелязано и в последните конвергентни доклади, като от шестте разглеждани държави само законодателството на България може да се счита за съвместимо с правото на ЕС при спазване на условията и тълкуванията, посочени в докладите.
В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната България следва да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна и предвидима бизнес среда и институционална рамка за постигането на устойчива конвергенция с държавите от еврозоната. Казано по-просто, препоръките към нас са да покажем, че можем да поддържаме изпълнението на икономическите критерии за по-продължителен период от време.
Коментари