Златото се намира в повратен момент от своята хилядолетна история като средство за престиж и буфер във финансовия свят. Между печелившите щатски държавни облигации и чертаещия нестабилни синусоиди биткойн, във време на изолация и остра здравна криза в Европа, благородният метал търси нова роля в съвременната епоха.

Актуалният фиксинг от около 1730 щатски долара и 1450 евро за тройунция отстъпва с малко над 10% от най-високото за всички времена ниво, отбелязано през август 2020 г., но цената остава в горната граница на борсовите котировки. Спот цената на златото в момента категорично превръща благородния метал в по-достъпен инвестиционен инструмент в сравнение с цените от лятото на м.г. В момента цената е във възходящ тренд, но пазарите, особено тези за инвестиционни монети и по-малки инвестиционни кюлчета, са практически празни.

Интересът към закупуване на физически налично злато в Европа, както и в САЩ, Канада и др., продължава да е стабилен и в сериозни обеми, без да достига „лудостта“ от март 2020 г., когато в два дни бяха реализирани най-големите обеми търгувано злато за цялата писмена история на тези сделки.

България не прави изключение от тази тенденция. От началото на 2021 г. са сключени редица сделки за доставки на инвестиционни златни кюлчета на едро – над 1 кг всяка, както и множество доставки на златни инвестиционни монети, които са почти напълно реализирани на българския пазар. За съжаление, поради частичния локдаун в редица страни, между които Швейцария и Нова Зеландия, производството и транспортирането на някои наши важни поръчки с популярни и търсени артикули се забавя съществено. Ако при нормални условия времето за производство и доставка на голяма поръчка отнема около месец, то сега е удължено на минимум два месеца. При тези обстоятелства разчитаме на разбирането и търпението на нашите клиенти, както и на малките наличности кюлчета и монети, разпръснати в офисите на Fibank из цялата страна.

Цената на златото през 2021 г. ще бъде определяна не само от политиката на САЩ и движенията на щатския долар, но ще бъде своеобразна проекция на усилията и успехите на човечеството срещу пандемията COVID-19. В момента ние все още сме заложници на вируса и само успешният ход на борбата ни срещу него би довел до бързо възстановяване и излизане от омагьосания цикъл на задлъжнялостта и инфлацията.

При рязко и бързо възстановяване на американската икономика, например, би имало известна загуба на интерес към златото за сметка на увеличаване на инвеститорския апетит към акциите и държавните ценни книжа. От друга страна, обаче, безконтролното увеличаване на държавните стимули за икономиката и засегнатите от пандемията групи от населението и нарастването на инфлацията биха подкрепили по-високи ценови нива и търсене на благородния метал.

Критична в момента е ситуацията в Европа, където държавите са в пореден локдаун, преминават през сериозни проблеми в здравната сфера, а ваксинацията на населението напредва твърде бавно. В подобна обстановка и особено в дългосрочен план, златото ще продължи да играе ролята на стабилизатор на инвестиционните портфейли и да балансира срещу губещите акции. В момента европейците инвестират в злато финансови средства, които само допреди година са отделяли за разширяване на бизнеса си, създаване на нови производства, закупуване на нови машини и технологии и др. В условията на локдаун в почти цяла Европа, трудно можем да говорим за икономическо възстановяване и нови перспективи за европейската икономика поне до есента на 2021 г.

Важен фактор в подкрепа на по-високите ценови нива на златото е и засиленият интерес на някои централни банки към благородния метал. В края на 2020 г. гуверньорът на Полската централна банка Адам Глапински представи плановете на националния трезор да закупи още поне 100 тона злато в следващите няколко години. Това изявление идва на фона на вече добавените в националния валутен резерв на Полша 126 т злато, закупени в периода 2018-2019 г. Важно е да отбележа, че решенията на Полша не са изолирано явление. И други централни банки предприеха подобни действия, като придобиването на нови количества злато е неизменно съпътствано от репатриране на националния златен резерв от чужбина. В случая на Полша – от Великобритания, за Германия – от САЩ и Франция и др. Целта на тези действия е, от една страна, да се демонстрира силата на съответните икономики и престижът на държавата, а от друга – да се внуши на потребителите в съответната държава, че националната банка е стабилна и разполага със сериозни кризисни буфери.

Най-ярките примери за увеличаване на процента на златото в националните валутни резерви в наши дни са Русия и Китай. Те развиват политика на „дедоларазация", като наред с използването все по-често и масово на собствените си валути в междудържавните разплащания, те намаляват дела на щатския долар за сметка на нарастването на инвестиционното злато в националните си валутни портфейли. В началото на тази година, например, Русия вече притежава 23% злато в националния си валутен резерв срещу 22 % щатски долари, които само преди няколко години достигаха 40 % от руските резерви.

САЩ са най-големият притежател на инвестиционно злато в света с 8133.5 тона от благородния метал, което се равнява на 79% от валутния им резерв. В Германия, която е на второ място по количество притежавано злато, то представлява 76% от националния резерв. В Италия делът на златото е 71%, във Франция - 66%. Само за сравнение, дори след масивните покупки на злато на международните пазари и трезориране на по-голямата част от добитото или изкупеното като скрап в съответната страна през последните години, делът на златото в националния валутен резерв на Китай е едва 3.5%, за Русия – 23%, а за Турция – 37%.[i]

Така че, категорично, редица държави искат и ще продължават да диверсифицират и стабилизират валутните си резерви, като залагат повече на златото и редуцират участието на твърде нестабилния щатски долар. Тази политика би поддържала в средносрочен план борсовите котировки на ценния метал на високи нива, поне като актуалните, и би стимулирала бъдещо увеличение на цената на златото на международните пазари.

На този фон, без да бъда прекален песимист за развитието на света в условията на пандемия, очаквам цената за тройунция злато до края на годината да се движи в диапазона между 2000 и 2300 долара.

 

 

[i] Данните в този параграф са част от Международните финансови статистики на МВФ, издание март 2021 г., което отразява реално притежаваните златни резерви за по-голямата част от страните към януари 2021 г.

Валентина Григорова-Генчева

Доц. д-р Валентина Григорова-Генчева работи за Първа инвестиционна банка от 2001 г. Тя създава и ръководи единствения по рода си в България банков департамент, специализиран за сделки с благородни метали, инвестиционни консултации и нумизматични експертизи. От 2008 г. води магистърски курс от лекции на тема „Културното наследство: пазар и инвестиции” в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2016 г. води магистърски курс "Пазари и инвестиции в благородни метали" във ВУЗФ.
Автор е на публикации в областта на историята, археологията и нумизматиката. Валентина води рубриката „Злато и нумизматика”, в която Ви запознава с актуалното от света на благородните метали и монетите, и отговаря на Ваши въпроси, свързани с тях.

Коментари

Коментирай