Идентификация или автентификация

В банковата дейност идентификацията е често използван термин.  Да се идентифицира дадено лице означава да бъде удостоверена неговата самоличност въз основа на официален документ. За българските граждани такъв официален документ може да бъде личната карта, паспортът или шофьорската книжка.

Необходимостта от идентифициране на клиента е нормативно установена. Преобладаващата част от банковите услуги се предоставят въз основа на договор. Както при всеки договор, който сключваме, страните по него трябва да бъдат индивидуализирани с данни като имена, ЕГН, адрес. Банките като администратори на лични данни събират, обработват и съхраняват информацията в срокове и при условия, които са нормативно определени. Например Регламент 1781/2006 на Европейския парламент изисква от банките, освен идентифициране, и съхраняване на  данните и при еднократни операции, чийто размер е над 1000 евро или равностойността им в друга валута. Еднократни са операциите, които могат да бъдат изпълнени и без сметка в банката – например наличен кредитен превод, при който парите се внасят на каса.

Защо е необходимо да се прави копие от документа за самоличност? От една страна, това е нормативно задължение. В  Закона за мерките срещу изпирането на пари (чл.6, ал.1, т.2 и ал.3) и Правилника по прилагането му (чл. 2, ал.1) е указано, че идентификацията на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност, регистриране на данните  и снемане на копие от него. От друга страна, с допълнителната информация, която се придобива с копието, се подпомага предотвратяването на опитите за измами (чрез снимката например).

През последните години с развитието на банкирането от разстояние – чрез интернет, телефон, платежни карти - навлиза терминът автентификация, който може да се срещне и като автентикация. Независимо че все още не е намерил място в българските речници, той все по-често се среща в специализирани книги и в сайтове – например сайта на Търговския регистър. Автентификацията произтича от предоставената възможност на клиентите да ползват идентификатори като пароли, потребителски имена, ПИН-ове. С въвеждането им клиентът потвърждава своята самоличност. Банката приема въведените от клиента идентификатори и при съвпадението им със съхраняваните в информационната й система изпълнява исканите от него услуги, без да подлага на съмнение, че това е същото лице.

Възможно е като идентификатор за някои услуги или системи да се изисква квалифициран електронен подпис или други цифрови сертификати, издадени от сертифицирано дружество, което осигурява тяхната по-широка приложимост и спрямо други банки и институции. Независимо от вида на използваното средство, чрез него се потвърждава, че това е конкретното, вече идентифицирано лице, операцията се счита за разрешена от него и може да бъде изпълнена.  Ето защо е много важно те  да бъдат добре съхранявани и да не се предоставят на други лица.

Идентификация и автентификация – два термина, зад които стоят различни процеси.