Нека започнем от началото – защо започва производството на тролейбуси в България? Отговорът е лесен – защото има нужда от повече превозни средства заради нарастващия пътникопоток в уголемяващите се градове.
Антон Оруш
Гост-автор
www.sandacite.bg – Българският портал за стара техника
Политическата и икономическата ситуация в страната по това време също оказват голямо влияние. Ако първите внесени в България (през 1941 г.) тролейбуси са от германския производител MAN, то през 1948 г. е сключен нов договор, вече със СССР. Той предвижда вноса на съветски тролейбуси от модела МТБ-82 (1946 г.), произвеждан в Авиационнния завод № 82 "Урицки" в град Тушино.
Не след дълго се ражда идеята за производство и на български тролейбуси, като за най-подхоящо място е определен Трамвайният завод "6 септември". Именно там през 1950 г. се ражда и ТБ-51 – първият български тролейбус – който е силно заимстван от внесения МТБ-82. На прототипа е даден инвентарен номер 131 и именно него виждате на първата снимка – момент на празнична екзалтация, потеглянето на първия построен в България тролейбус! По това време никоя от балканските страни не произвежда свое превозно средство от този вид, затова ТБ-51 става първият тролейбус в нашия географски регион. С това пътят пред нашето тролейбусостроене е окончателно открит.
Първият произведен екземпляр ТБ-51
Да се качим в превозното средство. Седящите места са същият брой като в съветския образец – 39 – а правостоящите 26. (За сравнение – при MAN-овете от 1941 местата са 28 за седящи и едва 16 за правостоящи пътници.) Материалът за облицовката на стените и тавана на ТБ-51 е същият, който заводът използва и при трамвайните мотриси и ремаркета "Република" – шперплат с ясенов фурнир. Той се обработва с поропълнител, а след това се байцва, за да се постигне цвят, близък до този на дъба. За тапициране на седалките в салона първоначално се използва кожа свински бокс, а по-късно – черна изкуствена кожа тип "бланк", внасяна от странство.
ТБ-51 обслужва линия № 1 в София
Снимката с пътниците показва ТБ-51 да се движи по култовата линия № 1, а кадърът е от филма "Специалист по всичко" от 1962 г. Надписът отпред гласи: "Колата работи без кондуктор – на самообслужване". Тази практика, въведена през 1961 г., облагодетелства гратисчиите, но въпреки това от 60-те г. нататък в софийския градски транспорт няма кондуктори, които да продават билети.
Интересно е, че първоначално МТБ-тата и ТБ-тата са произвеждани без макари за контактните прътове на гърба (към кабело-контактната мрежа), но след време им се слагат тук, в България – защото без тях прътовете се откачват изключително много.
Партида ТБ-та за градския транспорт на Пловдив
Колоната тролейбуси на третата снимка пък е от Пловдив. През 1956 г. официално заработва тролейбусният транспорт в Града под тепетата, а първите тролейбуси, зачислени в автопарка на града, са 15 броя ТБ-та. Пловдивската партида има малки разлики в сравнение със софийската. Така например, страничните горни неотварящи се прозорци стават по-големи, а от предницата изчезват двата малки отвора между фаровете. Освен това, пловдивската партида е с по-малки инвентарни номера. Тролейбусният транспорт в Пловдив беше окончателно закрит през 2013 г.
Произвежданите след 1951 г. тролейбуси са известни като ТБ-52, ТБ-53 и ТБ-54. Тези означения обаче отбелязват годината на производство на превозното средство, а не някаква разлика в моделите. Забележима такава се явява едва при ТБ-55 от 1955 г., но дори и при него емблемата на предната броня е все така ,,ТБ-51“.
Как се движи производството на ТБ-51 за София през годините? През началната 1951 г. са изработени 6 броя (инв. номера 131 – 136), през 1952 – 10 (137 – 146), 1953 – 5 (147 – 151), а от 1954 има цели 11 броя (152 – 162). Всички тези ТБ-та са окончателно бракувани през 70-те г. От всички тях до момента има оцелял само един-едничък, при това в лошо състояние, но все още позволяващо реставрация, ако някой се заеме сериозно с това.
Коментари