В началото на 90-те години в България започват да се появяват множество фалшиви банкноти. Затова новопоявилите се бюра за обмен на валута и магазините масово започват да изпитват нужда от устройства за проверка на банкноти срещу подправяне. В резултат конструктори заработват, за да удовлетворят тези потребности. Един такъв е Валери Станев, който проектира следното устройство.

Антон Оруш

Гост-автор

www.sandacite.bg – Българският портал за стара техника

На снимките виждате новата ми придобивка в колекцията – Банкнотоскоп ЕО-24 – който се оказва първият български детектор на фалшиви банкноти. Така ме увери конструкторът, а и действително надали има по-стар. Той се появява през 1992 г. и е производство на фирмата ЕОС от Добрич, която го произвежда до 1994 г. Сега дойде време да го разгледаме и разучим.

Всички части на детектора са обединени в ламаринен корпус, като предната част на горния панел е пластмасова. Под черния слой се намира сърцето на апарата – тръбообразна лампа с ултравиолетова светлина. Дължината на светлинната вълна е 410 нанометра.

банкнотоскоп

Банкнотата се поставя легнала хоризонтално върху бяла пластмасова поставка във вътрешността на тестера, а лампата отгоре светва, облъчва я и в този момент си проличава дали паричният знак е истински или подправен.

Как работи ултравиолетовата проверка? Банкнотите имат вградени при изработването си влакънца, изображения и разнообразни надписи, които реагират по различни начини при осветяване с ултравиолетова светлина и така дават доказателство за истинност. При различните серии банкноти определени надписи или изображения са отпечатани с мастила, които реагират по различен начин на ултравиолетова светлина според вида на самото мастило. Напр. при банкнотата от 5 лв, емисия 1999 и 2009 г., е използвано мастило, предизвикващо флуоресценция – при осветяване с ултравиолетова лампа серийните номера започват да светят в светлозелен цвят, а на обратната страна зелено светят изображенията на жената с младенеца и жетварката. На тази снимка пък виждаме светещият в зелено сериен номер в горния десен ъгъл на тази петдесетолевка:

лев

Под поставката за банкноти има друга лампа – U-образна, газонапълнена, 9-ватова – с обикновена светлина, която пък осветява банкнотата отдолу, за да се видят водните знаци по нея (поставката изглежда плътно бяла, но пропуска светлина). Тази лампа е добавена за удобство на проверяващия, защото в помещението може да няма добра дневна светлина, на която иначе обикновено се проверяват водните знаци на банкнотата (,,дай да я видя срещу светлината“):

банкнотоскоп

На следната снимка в долната лява част на банкнотата виждаме водния знак с портрета на Пенчо Славейков, който проличава при осветяване с обикновената лампа под поставката:

банкнота

Ако обаче не забележим никакви реагиращи на УВ облъчване елементи, докато паричният знак се намира под светлината на УВ лампата – значи някой се опитва да извърши измама. Поначало ултравиолетовият е най-ранният и най-масово използван в началото метод за проверка, но и най-лесният за преодоляване от страна на измамниците.

Съвременните банкноти разполагат и с белези за истинност, които се проявяват при друга проверка – под инфрачервена светлина – като в това число влизат и актуални български парични знаци. При тях някои елементи в банкнотата остават видими само при наблюдение под инфрачервена светлина – напр. при 20-те лв от емисия 2020 г. такъв е подписът на Стефан Стамболов на лицевата страна на банкнотата. Такива белези има и при 100-те лв емисия 2018 г. и др. Но по времето на разглеждания от нас детектор на фалшификати поне разпространените в България банкноти нямат елементи за инфрачервено наблюдение, затова и Банкнотоскопът не разполага с инфрачервена лампа.

Кутията концентрира светлината и предпазва очите на работещия (обикновено това е касиерът) от светлината.

Както забелязваме от снимките по-горе, в дясната част на Банкнотоскопа има два бутона – Auto и Manual – с които определяме в какъв режим ще работим:

  • при задействане на Auto (автоматичния) детекторът работи така: банкнотата се слага и двата вида светлина – ултравиолетова и обикновена – започват да се сменят автоматично, като грижата на касиера е да сменя редовно банкнотите, за да върви в крак с редуването и така бързо да ги проверява. За опитния касиер, който познава белезите в банкнотите, не е проблем бързо да преглежда реагиращите им на УВ и обикновена светлина елементи и така да работи ритмично със смяната на двата вида светлина;
  • при Manual (ръчния) касиерът слага банкнотата, преглежда я под ултравиолетова светлина, после натиска бутона, той светва обикновената лампа отдолу и тогава се осъществява и тази проверка.

Освен УВ лампата, други важни блокове и елементи в българския тестер за банкноти са захранването със сравнително ,,дебел“ трансформатор, два таймерни чипа 555 (производство на Комбината по микроелектроника в Ботевград), кондензатори КЕА от завода в Кюстендил и т.н. Неща, които щяха да бъдат налице дори и ако машинката беше произведена няколко години по-рано; в това число включваме и ,,варненския“ щепсел, който се монтираше къде ли не – на пералните Перла напр.

банкнотоскоп

Забелязва се и масивен радиатор за охлаждане, а на платката на ЕО-24 е изписан номерът на БДС – значи по това време е имало и издаден специален български държавен стандарт за електронни платки на ,,фалшиводетектори“…

Чудесно работещ експонат, една много важна находка в колекцията ми. Наистина радващ факт, че се сдобих с него!

Коментари

Коментирай