През 2014 г. Първа инвестиционна банка (Fibank) и Съюза на артистите в България обявиха официално своето дългосрочно партньорство – социална програма за подкрепа на талантливи студенти в областта на театралното изкуство и осигуряване на достойни старини на заслужилите българските артисти. Благодарение на социалния фонд, който Банката подкрепи, 8 талантливи студенти ще получат стипендии, с които да подпомогнат своето обучение и бъдеще развитие, а 16  пенсионирани артисти ще получават месечна добавка към своята пенсия.

Siyana AtanasovaВ блога на Fibank Ви представяме талантливите студенти от НАТФИЗ и НБУ, които бяха избрани за стипендианти към социалния фонд на Съюза на артистите в България. Днес ще Ви запознаем със Сияна Атанасова.

Сияна Атанасова е на 22 г. от гр. Шумен. Завършила е гимназия с преподаване на чужди езици „Н.  Й. Вапцаров”, гр. Шумен. В момента е трети курс в специалността „Актьорско майсторство” в Нов български университет. Говори английски, немски и гръцки език. Обича да танцува, да пътува и да спортува.

Защо избра да се насочиш към театъра?

Ще прозвучи клиширано, че от малка мечтая да стана актриса, но това е самата истина. Не е имало момент, в който да си кажа: „А, трябва да стана актриса!”, по-скоро осъзнах, че мога да уча актьорско майсторство като професия. Още от гимназията се насочих към това, започнах да се подготвям. И така – последвах пътя си, като се надявам, че ще го довърша до край.

В коя област искаш да се реализираш – театър или кино?

Те са много различни. За мен е много интересно преживяването на живото представление, което е в театъра. Именно тази магия е това, което най-много ме запали – да го направиш на момента, да го направиш на живо пред хората. Но не изключвам и киното, там магията е друга. А и всички знаем, че в киното шансът за реализация и за известност, въпреки че известността не е най-важното за мен, е много по-голям и разбира се заплащането – много по-добро.

Според теб в каква степен е важен талантът и до колко са определящи усилията, които полагаш?

Винаги в основата е нещото, което ни запалва отвътре. Но в процеса на обучение и професионалната ориентация към театър, кино или каквато и да е артистична професия има много голяма доза труд, самодисциплина и упоритост. Талантът е като един диамант, а диамантът трябва да се шлифова. Така че човек наистина трябва се научи и да се възпита в професията.

Защо избра точно НБУ?

Една от основните причини бяха преподавателите, с които имам шанса да работя в НБУ: проф. Цветана Манева, проф. Васил Димитров, доц. Възкресия Вихърова, доц. Снежина Петрова, както и многото гост-преподаватели, които имаме през семестрите. При нас има много повече обмен на опит с различни преподаватели, сред които и гости от чужбина. Пример за това е уъркшопът с проф. Уолтън Уилсън - директор на департамент „Театър” в “Йейл” в САЩ, който се проведе през април. Беше изключително полезен и интересен. А през целия пролетен семестър ни гостува актьорът и преподавател Блейк Хаклер, който също идва от “Йейл”

Къде можем да те гледаме?workshop with professor Walton Wilson

В момента основно се занимавам с репетиции в университета. Представленията се поставят в Университетски театър - НБУ, а след това много от тях се играят и на другата сцена, например в театър „Открита сцена” (бившия „Сълза и смях”).

Има ли артист, на когото се възхищаваш?

Много са. Една от тях е голямата българска звезда както в киното, така и в театъра - Невена Коканова. Възхищавам й се за това, което е постигнала. Тя е преминала през много върхове и спадове, но въпреки несполуките е постигнала много.

Къде мечтаеш да играеш?

Една от моите наистина големи амбиции, голяма мечта винаги е била английската школа и английският театър, тъй като те имат много голяма традиция в това изкуство. Работят изключително добре със словото – от Шекспир насам, векове наред. У нас този начин на работа не е толкова развит.

Как прекарваш свободното си време?

Опитвам се в малкото свободно време, което ми остава, да чета, да спортувам – капоейра е моята голяма страст вече повече от година. Капоейра съчетава бойно изкуство, музика, акробатика, тя е брзилско културно наследство. Групата, в която тренирам, е част от много голяма световна асоциация по капоейра, основана в Бразилия – Cordão de Ouro (озн. златно въже). Cordão de Ouro България е част от Cordão de Ouro Берлин, Германия. В зараждането си тя е била средство за оцеляване, за борба с робството в Бразилия, затова дълги години е била забранена. Но в днешно време капоейра е напълно свободна и се практикува по целия свят, а вече е включена и в списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

 

За какво ще използваш стипендията си?

Ще подпомогна обучението си.

Данира Доспевска-Шаренкапова

Данира е мениджър „Корпоративни комуникации”. Чрез блога на Fibank тя се грижи да получавате полезна и актуална информация от банковата сфера. Интересува се от развитието на дигиталните комуникации, информационните технологи и новите възможности, които те предоставят на потребителите.

Коментари

Коментирай