Променилата се пазарна конюнктура през последната година доведе до значителен спад в потреблението на кредитни продукти. Клиентите започнаха да намаляват апетита си за ползване на кредитни карти, тъй като се опасяваха от възможностите си да плащат вноските при несигурната ситуация на работното място, както и от намаляване на заплатите. От друга страна, банките също се застраховаха, като увеличиха изискванията при издаване на кредитни карти. Това, от своя страна, повлия върху все още неукрепналия пазарен сегмент. Броят на издавани през 2009 година кредитни карти намаля с над 100 хил.

ПИБ също не остана встрани от ясно изявената тенденция на спад. Въпреки това пазарният дял на банката се увеличава за периода между първото тримесечие на 2009 и това на 2010, общо с 0.92 процентни пункта. Това сочи, че отливът на клиентите на ПИБ с кредитни карти е по-малък от този на пазара като цяло. Друг извод, който може да бъде направен от регистрираните данни, е потвърждаване на високата лоялност на клиентите на ПИБ към обслужващата ги банка.

Отливът на потребители на кредитни карти се отразява и върху осъществяваните трансакции. За периода между първото тримесечие на 2009-та година и това на 2010-та броят им е спаднал с 1.4%.

През последните 12 месеца сред потребителите се наблюдава тенденция към налагане на кредитните карти като средство за разплащане. Тегленето на пари в брой, извършвано с тях, намалява значително за сметка на осъществените покупки. Предвид,че основната насоченост на кредитните карти е към извършване на безналични плащания, това може да се разглежда като белег за развитие на пазара.

Потребителите на кредитни карти, издадени от ПИБ, също следват общата тенденция, наложена на пазара. Осъществените от тях тегления на пари в брой намаляват с малко повече от една пета, а общата сума на извършените чрез кредитните карти безналични трансакции нараства през последните 12 месеца с 5.2%.

Забелязва се и намаление с почти една пета (24.7%) на сумите по извършените тегления на пари в брой. Така съотношението между този вид трансакции и безналичните плащания, осъществени през годината, се увеличава в полза на покупките, направени чрез безналични трансакции.

Графика 1: Съотношение между изтеглените в брой суми и тези по безналични трансакции, осъществени от клиентите, притежаващи кредитни карти от ПИБ

Същото увеличение на съотношението между тегленето на пари в брой и безналичните трансакции се наблюдава и по отношение на общия брой осъществени трансакции. Като цяло изменението е от 50.7% безналични трансакции и 49.3% за теглене на пари в брой през първото тримесечие на 2009 г., на съответно 60.1% и 39.9% през същото на 2010 г. За клиентите на ПИБ това съотношение се изменя за същия период от 64.9% безналични трансакции и 35.1% теглене на пари в брой съответно на 73.4% и 26.6%.

Друг основен белег за развитието на пазара е средната сума на осъществена трансакция. За периода от първото тримесечие на 2009 г. до края на това през 2010 г. сумата намалява с около 15 лева на трансакция.

При потребителите на кредитни карти, издадени от ПИБ, също се забелязва намаление на средните суми при осъществена трансакция. Средно намалението на годишна база е от около 16 лева на осъществена трансакция. Това прави спад в средната сума на трансакция от 11.5%.

Относно видовете извършвани трансакции, средните суми при безналичните плащания намаляват с по-високи темпове от тези при теглене на пари в брой. Общо за пазара намалението на средните суми по трансакция е в порядъка на около 20 лева, докато при тегленето на пари в брой те варират между 4 и 10 лева. Клиентите на карти, издадени от ПИБ, следват тренда на пазара, но намаляват с по-малък марж.

Лихвените проценти по кредитните карти не останаха встрани от общите тенденции при другите видове кредити, предлагани на пазара. В началото на 2009 г. се наблюдаваше умерено увеличение на всички предлагани от банките оферти.

Увеличените лихви по потребителските кредити ги направиха в известен смисъл съизмерими с тези по кредитните карти, а повишените условия при кандидатстване за кредит започват плавно да насочват вниманието на потребителите към кредитните карти. Основно тяхно предимство е, че при потребност от парични средства клиентите е необходимо да кандидатстват само веднъж за издаване на картата и след това имат постоянен достъп до сума, предварително одобренa от банката. С други думи, кредитните карти елиминират необходимостта за клиентите от повторно кандидатстване за отпускане на средства при възникнали бъдещи финансови затруднения. При все още плахото и нестабилно възстановяване на икономиката потребителите продължават да изпитват несигурност по отношение на стабилността на доходите си като забавяне на работна заплата. Това, от своя страна, води до очаквания, че спадът по отношение на издадените кредитни карти ще се забави през настоящата година в сравнение с предходната.

Положителни тенденции в развитието на пазара предвещават бързо нарастване на потребителския интерес през следващите няколко години. Разширяването на приложенията на кредитните карти, както и развиващата се мрежа от ПОС устройства, ще променят изцяло начина на разплащане, с който традиционно е свикнал българинът. Удобството и сигурността, предлагани от кредитните карти, ще направят безналичните плащания рутинна част от ежедневието на преобладаващата част от населението на страната.

Ако все още не сте го направили, можете да се включите в настоящата анкета на ПИБ, която има за цел да определи отношението и нагласата Ви към използване на кредитни карти. Попълването на въпросника ще Ви отнеме не повече от 3-4 мин.

Христо Христов

Христо е Мениджър „Корпоративни комуникации”. Той следи за тенденциите на финансовия пазар, планира, организира и участва активно в провеждането на маркетингови изследвания сред настоящи и потенциални клиенти на банката. Преди да се присъедини към екипа на Fibank, има натрупан значителен опит в ръководството, провеждането и анализа на резултатите от редица маркетингови, икономически и социологически изследвания. Участва като автор в публични анализи и статии в областта на иновациите, информационни и комуникационни технологии и състоянието на икономиката. Личните му интереси са в областта на търговията с ценни книжа. Очаквайте от него интересни анализи за тенденциите на пазара и състоянието на икономиката.

Коментари

Коментирай