Понякога клиентите имат затруднения при ползването на банковите документи поради  неразбиране на термините в тях. През последните години затова допринесе адаптирането на банковата терминология към тази на Европейския съюз, като бяха възприети термини и определения, общи за Съюза. Развитието на технологиите от друга страна налага множество по-технократски термини.

Така например клиентите, които имат банкови карти, еволюираха от „картодържатели” до „оправомощени ползватели”, като минаха през няколкогодишен междинен етап, когато бяха „оправомощени държатели”.  В такива случаи някой би казал „огледал се Илия - пак в тия”. Ако обаче подходим професионално, промяната е и съдържателна – клиентът е оправомощен (от банката) да ползва картата. Още с термина е заложен фактът, че картата не е притежание на клиента, той може да я ползва за определен период, след което трябва да я върне на банката.

Под наименованието „платежен инструмент” бяха обединени всички средства и способи, с помощта на които клиентите могат да нареждат от разстояние платежни операции и да се разпореждат с парите от сметката си – банкови карти, интернет банкиране, телефонно банкиране. Картината няма да е пълна, ако пропусна да спомена „персонализираните защитни характеристики” (всичко, което може да те защити от чуждо посегателство – ПИН-ове, пароли, секретни кодове, като „ЗD сигурност” и др.), което обаче е различно от персонализиране на картата (изписване на имената върху нея).

Разбира се, при наличие на подходящ  български термин е за предпочитане той да бъде използван вместо чуждици, например: вместо бенефициент – получател, вместо канцелирам – отменям, авизиране – уведомяване, акцептиране – приемане, авоар по сметка – наличност по сметка и др.

Промените не подминаха и понятието „що е банка”. Банките вече са кредитни институции, с което бяха разграничени от „финансовите институции”, които извършват част от разнообразната палитра операции, присъщи за банките. Банките са доставчици на платежни услуги, когато изпълняват платежни операции, както и инвестиционни посредници, когато предлагат услуги, свързани с инвестиции в ценни книжа и други финансови инструменти.

С въвеждането на новите термини и условия, присъщи на законодателството на Европейския съюз, постепенно започваме да говорим на един и същи език. Банковите документи все повече се уеднаквяват с тези на другите страни членки. Това ще отвори нови перспективи и възможности пред българските граждани, които ще могат свободно и активно да ползват трансгранични банкови услуги от единна банкова сметка.

В предходни материали от тази рубрика пояснихме някои от термините, които намират все по-широко приложение в практиката, като идентификация, автентификация и други. Ще продължим да го правим и занапред, с което, надяваме се, ще спомогнем за повишаване на познанията и информираността на нашите клиенти, така че те да могат да се възползват от новите банкови предложения и продукти по най-добрия и полезен начин за тях.

Минка Михайлова

Минка Тюфекчиева - Михайлова е директор „Методология”. Тя работи в банковата система над 20 години, а във Fibank е от 2002 г. Дирекция „Методология” следи за съответствието на банковите продукти и услуги с действащата нормативна рамка. През последните години с бурното развитие на технологиите и с адаптирането на местните регулации към тези на Европейския съюз клиентите понякога се затрудняват да разберат възможностите и ползите, които им се предлагат, и да се възползват от тях. Това важи в по-голяма степен за физическите лица. Публикациите на Минка Михайлова целят повишаване на финансовите познания и информираност на нашите клиенти.

Коментари

  1. Бихте ли обяснили и понятието бенефициер?

Коментирай