Има невероятно редки БГ устройства, които са легендарни. Запазени са по снимки в стари каталози, списания и спомените на хора, но времето е покосило и без това малкия им брой. Само колко БГ радиоприемници са изгорели в бомбардировките над София пред 1943 – 4 г. напр.! При др. апарати тиражът е и без това изкл. малък (до няколко десетки) и затруднява намирането им. 1 съвестен колекционер е длъжен да натрупа макс. мн. знания и факти за тях, за да ги разпознае при нужда, но за подробностите само се догаждаме.
В тези свръхредки експонати влизат радиограмофоните (рг) отпреди 1948 г. и някои серии БГ компютри, напр. МИК 16. Намирането на такива издига на ново равнище знанието ни за историята на БГ-техниката.
Антон Оруш
Гост-автор
www.sandacite.bg - Българският портал за стара техника
МИК 16 (Модулен Индустриален Компютър) е серия 16-битови компютри от 1985 – 6 г. за професионална употреба. Неслучайно такъв работи в косм. кораб Союз ТМ-5, с който пред 1988 г. лети БГ-космонавтът Ал. Александров. В серията влиза и МИК 16В – 1-вият БГ компютър с вертикална кутия тип кула (1985).
МИК 16 имат интересна хардуерна архитектура – елементите, които сме свикнали да са монтирани на дънната платка (процесор, памет...), тук се добавят на слотовете като отделни унифицирани платки карти – ,,модули“. Контролерите също. Д. платка само свързва модулите и е шина за данни. Компютърът е компактен и се преустройва в разл. кутии и минимум пространство. Платките се добавят и снемат удобно отзад, без досадно сваляне на капака (напр. бърза замяна на повреденa част или ъпгрейд на RAM), може да се добавя копроцесор и т.н. Тиражът на МИК-овете е мн. малък.
Рг e радиоприемник и грамофон в 1 корпус (2 в 1). Рг от 60-те и 70-те г. са масови, но не и тези отпреди 1948 г. Бг произвежда луксозни рг още от 30-те г., но имах само снимки и техн. данни (напр. на софийската фирма Херц и бургаската Тулан). Жив експонат не намирах.
Понякога просто трябва да бъдем на висотата на събитията, иначе почти няма смисъл да продължаваме. Мин. седмица имах четирилистния шанс да ми се предложат за колекцията рг Адмирал G419 (~1937 г., от производителя ,,Родно радио“ О.О.Д-во на инж. Георги М. Георгиев) и запазен компютър МИК 16 В.
Продавачът призна, че ако не ги взема, ще бъдат продадени в чужбина чрез Ибей, даже вече имал предложение. Не е прецедент това, има и чуждестранни колекционери. Но за мен е недопустимо да се изнасят в чужбина редки у-ва – така късове от техн. минало на Бг изчезват оттук, ние оставаме без тях и обезкървяваме техн. си история. И може да стане така, че тези редки БГ неща ще ги има зад граница, а тук, където са създадени – не! Така навремето едва спасих от изнасяне в посл. момент 1-вия БГ военнополеви телефон ЦБТ`37 (,,Цар Борис III“, 1937 г.) и съм нащрек.
Още щом видях 2-та апарата, знаех, че трябва да ги запазя тук, да ги покажа и да се види напр. кога още сме произвеждали рг. Истински принос към БГ техн. история, 2-ри такива експонати не знам някъде да има. Просто не, онова не биваше да става!
Продавачът беше от провинцията и се уговорих да ми ги докара. Срещнахме се, отворих апаратите с отвертки, останах доволен отвътре и отидох да изтегля пари от банкомат. Оказа се обаче, че сумата е над дневния лимит на картата ми.
В този момент човекът ми звънна да побързам – правели му проблем за паркирането. А аз не можех да изтегля пари!
И изведнъж се сетих. Да, не се прави така, може би щяха да ме гледат като улав, но трябваше да ги набавя.
Тогава ми звъннаха за нещо важно, но за щастие не за секундата – работа с колеги след 20 мин.
Оставих отвертките в кабинета, минах подлеза на СУ и излязох до ПИБ НС II на пл. Народно събрание. Стисках палци да няма опашка и минах през ,,въртележката". А, 1-вото бюро свободно, чудесно. ,,Заповядайте." Седнах, подадох л.к. и помолих да изтегля парите, а таксата да се удържи от сметката, в такива моменти не ни е важно колко е.
Продавачът пак звънна, затворих му и умно загледах бюрото. Интериорът излъчваше същото спокойствие като последните 11 г. Табелката нова, не от типовите. Нямаше време, пренастройването на 24-часовия лимит за картово теглене бе отложено за неопределен срок, покаянието за изразходваната сума – за още по-дълъг. Тихо, мислех си, спасяваме България.
Сетне се подписах на листовете и отидох на касата. Акуратната г-жа Елисавета Крумова ми подаде парите в плик, готови за предаване; явно усети, че става нещо. Да знаеха и 2-те само какво направиха днес... страхотно! Като часови на пост, винаги точни и на висотата на събитията, когато имаш нужда. Иначе нямаше как да взема апаратите. Пожелах хубав ден и си тръгнах.
Разплатих се с продавача и се закандилках с 2-те съкровища към работата, мислейки вече статиите за тях. Нашата техника принадлежи на нашия народ. Херосът остана в Тракия. Никой няма да ни го отнеме. Адмиралът работи, дори лампата на ска̀лата свети! Ако бях пропуснал тази възможност, каква полза от всичките човекочасове труд?
* Публикуваният материал изразява единствено мнението на гост-автора и съдържа данни от източници на информация, ползвани от автора на статията.
Коментари