Швейцарска приказка с VISA от Fibank

Малката конфедерация в сърцето на Европа Швейцария е образувана в края на XIII век след обединението на три автономни кантона. Люлка на Реформацията и протестантството, векове по-късно тя се превръща в символ на свободната воля. Днес страната се свързва основно с уникалните часовници, прекрасната природа, шоколада и банките. Въоръжен с малко багаж, фотоапарат и задължителната кредитна карта за безгрижна почивка VISA от Fibank, поемам с приятели към Централна Европа.

Набелязали сме няколко швейцарски града, за да направим сравнение във влиянието върху тях – френско, италианско и немско. Първата спирка е живописното Лугано, курорт в югоизточната част. Гледката при влизане в градчето е повече от впечатляваща. Топлият климат, красивото едноименно езеро с оградните алпийски склонове и приятната атмосфера придават на Лугано една типично италианска красота. Неслучайно, защото границата с Италия е само на 10 километра на запад. Непринудено човек си мисли „La Dolce Vita“, защото сякаш нищо не може да смути доброто му настроение, докато се разхожда из малките улички. Плащаме без проблем за кола под наем с VISA от Fibank и продължаваме пътуването.

Швейцарската ни обиколка по пътя към Женева ни довежда до световноизвестния туристически и фестивален център Монтрьо. Разположено на брега на Женевското езеро между Лозана и Вилньов, Монтрьо е важно транспортно средище още от Римската империя. Откриващата се ривиера е пленителна, а слънчевите склонове с лозя наистина очароват. Представяш си прохладна лятна вечер на брега на езерото, лежерни разговори.....и джаз. Да, Монтрьо е домакин на ежегоден джаз-фестивал вече близо 50 години, който по мнение на ценители на музиката не е за изпускане. У нас такава сцена с подобни звезди и наситена програма може да бъде видяна единствено на Международния джаз-фестивал в Банско, който тази година имаше своя 20-годишен юбилей, и Първа инвестиционна банка отново подкрепи реализирането на събитието за 15-ти пореден път. Очевидно музикалните събития в Швейцария нямат проблеми с финансирането, за разлика от българските  фестивали, които често стигат до фалит поради липса на средства за провеждането им.

Недълго след Монтрьо пристигаме в Женева, където часовниците и шоколадът са навсякъде, а забележителностите – многобройни. Фонтанът „Же д`о“, издигащ се на 140 метра височина; Цветният часовник, направен от 6500 вида цветя; Старият град; несвършващите музеи и паркове придават на града особен колорит. Заведенията и специалитетите са толкова много, че списъкът би бил дълъг. Фондюто и шоколадът са задължителни, а топ-мястото за мен е централният площад „Бург дьо Фур“. Нощният живот е по крайбрежието на Рона, където са съсредоточени баровете, дискотеките и ресторантите.

От Женева се отправяме към един от най-красивите и интересни европейски върхове – Пилатус. Той буквално е „надвиснал“ над Люцерн със своите скромни 2132 м., до които се достига по няколко маршрута. Най-екзотичният от тях е изкачването със зъбчата железница до върха, а за разнообразие слизането е с панорамна въздушна гондола и кабинков лифт. Железницата е най-стръмният релсов път на стария континент и един от най-старите. Панорамата, която се открива е невероятна – алпийски ливади, цветя и бистри потоци. И вие се размечтахте, нали?

Докато пътуваме към Цюрих, освен за роуминг-услугите, телефонът и Мобилното приложение „Моята Fibank“  ми „поднасят новината“ и за задълженията, очакващи плащане – какво да се прави, и в почивката можем да свършим нещо полезно😊. При пристигането разбирам защо градът е обявен за един от най-добрите за живеене, както и за „финансовото сърце“ на Швейцария. Величествени катедрали, огромни търговски и банкови институции и усещане за просперитет – така накратко може човек да си представи Цюрих.

Очаровани от швейцарската ни екскурзия, отпътуваме към България. Сбогуваме се с алпийските гледки, дълбоките езера и неустоимите шоколадови блокчета – остават спомените и прекрасните снимки от лятното пътешествие.