Българските възпоменателни монети, емитирани от БНБ, най-често представят исторически и религиозни теми. Немалко емисии са свързани с културни и природни забележителности, с годишнини на известни личности и спортни и културни събития. Но само 10 от над 250 емисии монети, отсечени от 1965 г. до днес, са на технологична тема. Монетите от последните години са в ограничени тиражи от 3000 екз., докато тиражите от времето на НРБ са огромни – между 10 000 и 300 000 екз. Тиражът зависи от системата на разпространение – през социализма тя е централизирана, държавна и широкомащабна, а днес е основно в частни ръце; ограничава я и силно намаляващият брой на колекционерите у нас.
(Трета част)
Д-р Валентина Григорова-Генчева, директор "Злато и нумизматика"
Антон Оруш, гост-автор
www.sandacite.bg - Българският портал за стара техника
Монета "Втори съвместен космически полет СССР-НРБ", 1988 г.
2 вида монети: 20 лв., сребро 500/1000 и 2 лв., CuNi (медно-никелова сплав)
Единствената "техно" емисия, в която има 2 монети от различни сплави и с различни изображения и легенди!
Монетата с номинал 2 лв е медно-никелова. В центъра има ромб, а в него кръстосани мост и дъга на звезден фон. В горната част на ромба – космически кораб "Союз"; отдолу – "1988". Околовръст – "ВТОРИ СЪВМЕСТЕН КОСМИЧЕСКИ ПОЛЕТ” и "СССР – НРБ", разделени от 3 петолъчни звезди.
В центъра на сребърната монета от 20 лв виждаме трима прегърнати космонавти в цял ръст със скафандри. Над тях звездно небе; околовръст – "ДРУЖБА НА ЗЕМЯТА И В КОСМОСА".
През 1986 г., военният министър ген. Добри Джуров се завръща от СССР и обявява, че България ще изпрати втори свой космонавт. Полетът на Александър Александров е част от проекта "Шипка", в който време на полета ще се извършат научни изследвания и експерименти по космическа физика и астрофизика, дистанционно изследване на Земята, космическа биология, медицина, материалознание и техника. България трябва да проектира и произведе специалното научно оборудване. То не е било конструирано у дотогава у нас; сроковете са кратки, а обстановката – напрегната. За това работят над 15 лаборатории, предприятия, институти, университети… "Шипка" струва 7 млн. вал. лв (тогава ~14 млн. дол.). За около 1 г. са изработени по 5 бр. от всеки научен апарат, които успешно са допуснати до космическа работа.
Междувременно около 300 кандидат-космонавти вече са подали документи. Всички са дипломирани летци изтребители, но след тестовете остават само 10 души, които преминават специализиран курс за обучение на космонавти, организиран в България от СССР. Сетне пристигнали съветски лекари подбират само 4-ма и те заминават за последни изследвания в Москва. След завръщането им за финална двойка са определени титулярът Александров и дубльорът му Красимир Стоянов. Александров е много подготвен, бил е дубльор на първия наш космонавт Георги Иванов през 1979 г. и е завършил аспирантура в Института за космически изследвания в Москва. Има сведения, че е бил готвен за втори полет още преди посещението на Д. Джуров в СССР – особено по това време тези неща се решават и започват много по-рано, преди да се обявят публично. Александров и Стоянов започват 6-месечната си подготовка през януари 1987 г. в Центъра за подготовка на космонавти "Гагарин" в т.н. Звездно градче край Москва.
Стартът на кораба е на 7.VІ.1988 г. от космодрума в Байконур. В 18:03 ч. московско време "Союз ТМ-5" излита с командир Анатолий Соловьов, бординженер Виктор Савиних и космонавт-изследовател - Александър Александров! Дублиращият екипаж е в състав: командир Владимир Ляхов, бординженер Александър Серебров и космонавт-изследовател Красимир Стоянов.
След 48 ч. корабът се скачва с орбиталната станция "Мир" и пръв влиза българинът. Сетне е проведен и разговор с Тодор Живков, предаван от Българската телевизия. Започва изследователската работа, в която 9-те БГ апаратури работят безупречно са изпълнени над 50 опита, вкл. изпитване на българска храна за космонавти. България е 3-тата страна в света, произвела своя космическа храна, след СССР и САЩ.
Монета "Интеркосмос", 1985 г.
10 лв., сребро 640/1000
Изобразени са фронтално глави на 5-ма космонавти, излетели в този общ космически проект. Под всеки е името – Н. Рукавишников, Вл. Джанибеков, Жан Лу Кретиен, Ал. Иванченков, Г. Иванов. Околовръст в долната половина има надпис "КОСМОСЪТ – ЗА МИРНИ ЦЕЛИ"; в горната – 17 петолъчни звезди.
В програмата "Интеркосмос" на СССР соцстраните (а после и други) изпращат космонавти в мисии. През 1978-88 г. с кораби "Союз" излитат 14 души, а от всички страни само България има 2-ма – Г. Иванов и Александров.
Монета "Първи съвместен полет в Космоса СССР-НРБ", 1979 г.
2 вида монети: 10 лв., сребро 900/1000 и сребро 500/1000
Виждаме космически кораб "Союз". Околовръст надпис "ПЪРВИ СЪВМЕСТЕН ПОЛЕТ В КОСМОСА СССР * НРБ" и кръг от петолъчни звезди. Върху страничния ръб (гурта) – врязан текст "СССР – НРБ Интеркосмос’79". И в тази емисия има 2 монети; едната е с по-голяма чистота на среброто и с най-високо качество на изработка "мат-гланц".
На 1.ІІІ.1978 г. военният инженер-пилот Георги Иванов е избран да стане първият българин, който ще излети в Космоса в програмата Интеркосмос. Той се обучава в Центъра за подготовка на космонавти край Москва и на 10.ІV.1979 г. в 20:34 часа московско време е изстрелян в орбита с кораба "Союз-33". Той е изследовател, а командир е Н. Рукавишников. Те правят 31 обиколки около Земята, а в Космоса са 1 ден, 23 ч. и 1 мин.
Полетът обаче се оказва един от най-тревожните в историята на космонавтиката! Точно когато корабът е на ~3 км от станцията "Салют-6", се поврежда главният двигател (прогаря едната страна на горивната му камера) и скачването става невъзможно. От Земята заповядват включване на резервния двигател и така, въпреки непредвидените трудности, космонавтите се приземяват успешно. "Ако и той беше отказал, щяхме да летим 4 месеца около Земята, а въздух имахме само за няколко денонощия" – спомня си Иванов.
Монета "100 г. български съобщения", 1979 г.
2 вида монети от 5 лв., сребро 500/1000 – мат-гланц и гланц
Изобразена е радиоантена, излъчваща концентрични вълни. Отдолу е емблемата на Български пощи – пощенска тръба с изправено лъвче в нея, обърнато наляво. Разликата между 2-та вида монети от тази емисия е в качеството. Тази е една от първите серии БГ монети с качество "мат-гланц", известно по света и между колекционерите като proof.
Официалното начало на "българските съобщения" е през 1879 г., но още преди 1878 г. революционерите от БРЦК са имали тайна революционна поща. През Руско-турската война войските строят полеви станции за своя употреба. На 14.V.1879 Временното руско управление ги предава на България и в сила влизат ,,Временни правила по пощовата част в България” с основни принципи (напр. тайната на частната кореспонденция). България получава 39 пощенски и 26 телеграфни пункта, 1630 км телеграфни линии с 2582 км проводници и 64 апарата в действие. Появяват се и първите БГ пощенски марки – т.н. "сантими", тъй като поради липса на българска национална парична единица цената им е във валутата "златен франк" на Всемирния пощенски съюз. През 1879 г. пощата на Княжеството става и редовен член на Съюза, основан през 1874 г. в Берн, Швейцария.
С първа и втора част от поредица за българските технологични монети можете да се запознаете в нашия блог.
Коментари