Вестникът и блогът на Fibank редовно Ви запознават с най-интересните БГ технологични архиви. Днес електроскутерите са мн. модерни, но те присъстват у нас доста по-рано, отколкото предполагаме. Знаете ли, че още преди половин век е имало и родни ел. скутери? Нека да отпразнуваме заедно този важен технологичен юбилей. Явно никъде другаде няма да го отбележат.
Антон Оруш
Гост-автор
www.sandacite.bg - Българският портал за стара техника
През 1972 г. в Научноизследователския институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА) е конструирано първото БГ двуколесно (1-местно) превозно средство с ел. тяга – ЕлРо 72 (или Роел 72 – от Ролер електрически), за градски пътувания. Сътрудничат и специалисти от Научноизследователския институт по електропромишленост (НИПКИЕП) и Централната лаборатория по електрохимични източници на ток (ЦЛЕХИТ) към БАН – заети съответно с ел-двигателя и батерията.
Дизайнери на скутера са инж. Петър Ходжов, Стефан Начков и Йохан Веляотс от Центъра за промишлена естетика (ЦПЕ). Там НИПКИДА възлага дизайна на прототипа ЕлРо 72 и за целта първо е изработен макетът от 1-вата снимка тук. Тя е също от 1972 и двуколката в нея е наречена ,,електропед“. Виждаме ясно приликите с велосипед – напр. пътникът достига спирачките чрез лостове на кормилните ръкохватки. Виждаме, че дизайнерите, пак по аналогия с велосипедите, са му сложили отпред надпис Balkan, но двуколката не стига до известния ловешки завод, който ги произвежда.
ЕлРо 72 се захранва от 2 бр. 12-волтови оловни акумулаторни батерии с общ капацитет 150 Ah (2 x 75 Ah). Ел-двигателят му има номинална мощност 0,6 kW и прави 4000 об/мин. Скутерът тежи 52 кг, а с 2-те батерии и пътника – до 167 кг.
Ето и първата специфика. За да се движи скутерът с разл. скорост при 1 и същ двигателен момент, ел-двигателят трябва да прави разл. обороти. Затова батериите са свързано успоредно и последователно чрез контактори. Така, при захранващо напрежение 24 В двигателят черпи ток ~30 A.
Потегляме, като първо поставим и завъртим секретния (контактен) ключ зад кормилото – с него подаваме захранване. Сетне трябва да завъртим дясната кормилна ръкохватка, която действа като контролер. След като потеглим, може да сменяме скоростите с нея (като ръчката за газ при мотоциклетите). Те са 2 – според това дали се използва успоредното или последователно свързване на батериите. Успоредното свързване се използва при потегляне, понеже позволява ел-двигателят да развие по-голям въртящ момент при по-ниски обороти (1-ва скорост). След като достигнем ускорение, може да превключим с ръкохватката на последователно свързване, където двигателят достига по-високи обороти. Това положение използваме при пътуване.
Максималната скорост на първия БГ ел. скутер е 30 км/ч, като с нея пробегът е ~70 км. Разполагаме и с фарче. Имаме фарче и звънец, ако застрашаваме някого на пътя.
ЕлРо 72 има гуми 3,5 х 8", пневматични (помпат се). Задното окачване е твърдо, а предното – шарнирно, с вилка със сумарен ход 40 мм. Рамата е изградена от стоманени шевни тръби. За да се олекоти скутерът, страничните плоскости са от стъклопласт – конструкцията е актуална за времето си.
БГ-скутерът се задвижва чрез двустепенен редуктор с предавателно число 5,06 и верижна предавка с пред. число 2,1. Ползва се велосипедна верига. Редукторът е нужен, защото само с верига не може да се постигне общото предавателното число 10,37 на ЕлРо 72. За да може да пестим енергия, като изключим ел-двигателя и се движим по инерция, на изходния край на редуктора има муфа със свободен ход.
Как спираме? Чрез 2 барабанни феродови спирачки. Спирането става, като върнем ръкохватката и с два лоста (по 1 на всяка кормилна ръкохватка) и жилата им предизвикаме силно натягане на спирачните челюсти към барабана на всяко колело.
Управлението на ЕлРо 72 е просто и лесно, а шум почти липсва. Скутерът е успешно изпитан пробно, но конструкторите смятат, че трябва да се внесат промени в акум. батерия, ел-двигателя и дизайна.
При втория модел разработването на оловната акум. батерия пак е възложено на ЦЛЕХИТ (на колектива на инж. Д. Арнаудов), а ел-двигателят – в НИПКИЕП, на инж. Г. Атанасов и сътрудниците му. Този път външния вид ще направи известният дизайнер инж. Петко Мишев (от ЦПЕ), създал изгледа и на някои автобуси Чавдар.
Новият скутер се нарича ЕР 73 (лесно го разшифроваме) и заимства от предшественика си малко от решенията. Дизайнът и конструкцията са обновени и максимално опростени. Той тежи 55 кг (заедно с акум. батерия), а базата му е 980 мм. Височината на седалката може да се регулира с винт. Гумите са по-тесни – 2,5 х 8", пневматични (помпат се).
Скутерът ЕР 73 се захранва, разбира се, от батерията, която вече е една, но с 24 волта напрежение. Зад ел-двигателя пък е изведен конектор, за да може тя удобно да се зарежда от токоизправител в домашни условия, без да се сваля. Батерията има капацитет 55 Аh и позволява 48 км пробег при 10-часов режим на зареждане. Тя тежи 25 кг. Ел-двигателят има 0,25 kW мощност и прави 4000 об/мин.
От какво е изработен ЕР 73? Този път не се използва стъклопласт. Фарът, калниците, двата странични капака и тези над ел-двигателя и акум. батерия са от тънколистова стомана. Капакът над батерията е с оребрено покритие – дава място за чанти, торби и мрежи (както при макета на ЕлРо 72) – а отстрани тя е открита. ЕР 73 е представен на изложбата ,,Дизайн в машиностроенето“ в Съюза на българските художници през юни – юли 1974 г.
Ето и как се задвижва вторият БГ ел. скутер. Отдясно е разположена двустепенна верижна предавка с велосипедна верига (втулко-ролкова). 1-вата степен предава въртящия момент от ел-двигателя до междинния вал (поставен под двигателя и изнесен малко назад), а 2-рата – от вала към задното колело.
В главината на това колело се намира 2-степенен планетарен редуктор с директна и понижаваща предавка. При тръгване и ускорение включваме 2-рата, а при пътуване се ползва 1-вата. Предавките се превключват с двураменен лост, който е до левия педал и се достига също с крак.
ЕР 73 също се управлява лесно. С двураменния лост включваме понижаващата предавка в задната главина. После завъртаме секретния контактен ключ зад фара и така подаваме напрежение към оперативен ключ, монтиран до дясната ръкохватка на кормилото. Когато задействаме ключа, скутерът тръгва и започва да ускорява.
Светлините пускаме също със секретния ключ. Понеже и ЕР 73 е предвиден за кратки градски пътувания, фарът има само светлини за близко разстояние. На лявата кормилна ръкохватка има звънец, ако някой препречва пътя ни.
Ускоряването завършва при достигнати около 15 км/ч и тогава ключът се изключва, за да се включи директната предавка. С нея скоростта при пътуване е 20 км/ч.
Как да спрем? ЕР 73 има предна и задна челюстна спирачка с жила (като на велосипед), с действие върху колелетата. Натискаме двата лоста от двете страни на кормилото, като оперативният ключ пак трябва да е изключен, и сме готови. Скутерът има и степенка за удобно паркиране.
Благодарим Ви, че заедно уважихме двете забравени, но много приятни български зверчета. Следете ни за още родни технологични архиви.
* Публикуваният материал изразява единствено мнението на гост-автора и съдържа данни от източници на информация, ползвани от автора на статията.
Коментари