Анализ "Кредитни карти", част III

В периода 30 юни – 17 август 2010 г. ПИБ проведе онлайн изследване сред посетителите на интернет страницата на банката и в страницата на банката в социалната мрежа Facebook. Предвид параметрите на проведеното изследване то не претендира за представителност на събраната информация. Целта на изследването бе да установи нагласите на потребителите по отношение използването на кредитни карти. Това е третата и последна част на проучването.

Приложение на кредитните карти

Основен двигател на разпространението на картови разплащания са услугите, от които могат да се възползват потребителите. Ако само до преди няколко години местата, на които можеше да се осъществи безналично плащане, бяха ограничени, то днес не само всяка от големите вериги, но и редица по-малки, предлагат на клиентите си възможност за заплащане през ПОС терминал. Разширяването на мрежата от ПОС устройства превърна кредитните карти в универсално средство за разплащане, съпътстващо ежедневието на потребителите. Електронните пари се приемат във все повече търговски вериги, заведения, бензиностанции и т.н.

Увеличаващото се проникване на интернет (по данни от различни емпирични изследвания, проникването на интернет сред населението над 15 години е около 50%) и по-ниските разходи и такси създадоха добра среда за позиционирането на отделни бизнеси изцяло онлайн. Това от своя страна допринесе за развитието на онлайн търговията, а оттук и за увеличението на осъществяваните безналични плащания. Няколко години по-рано пазаруването през интернет бе насочено основно към големи международни сайтове и предизвикваше недоверие в повечето потребители от гледна точка на качеството на предлаганите продукти. С развитието му на местно ниво по-богатият избор от стоки и по-ниските цени започнаха да променят негативните нагласи у потребителите и да печелят доверието им.

На следващо място по важност респондентите поставят възможността да извършват плащания при пребиваването си извън страната. Увеличението преди икономическата и финансова криза на доходите и значителното присъствие на чужди капитали и бизнеси в страната доведоха до увеличаване на пътуванията зад граница (служебни и лични). Това, от своя страна, породи и необходимостта от по-честото използване на кредитните карти като средство за разплащане. С влошаването на икономическата конюнктура, потребителите започнаха да стават несигурни в бъдещите си доходи и да отлагат планувани лични пътувания извън страната. От друга страна, бизнесът реагира на кризата, като съкрати част от своите разходи, включително и такива за командировки и обучение на служители в чужбина. Това личи и от последните данни на НСИ, които сочат намаление на пътуванията на български граждани в чужбина през юни 2010 г. с 34.8% в сравнение с юни 2009 г. Така в следващите 1 – 2 години не се очаква този фактор да оказва съществено влияние при вземането на потребителски решения за издаване на кредитни карти.

Увеличените лихви по потребителските кредити ги направиха в известен смисъл съизмерими с тези по кредитните карти, а повишените условия при кандидатстване за кредит започнаха плавно да насочват вниманието на потребителите към кредитните карти. Основно предимство на кредитните карти е, че елиминират необходимостта клиентите да кандидатстват повторно за отпускане на средства при възникнали бъдещи финансови затруднения, като например забавяне на работна заплата. Въпреки че проведеното изследване не е представително, то ясно регистрира тази тенденция.

Времето, което се спестява от потребителите при плащане на комунални услуги, също се определя от една четвърт от респондентите като важно приложение на кредитната карта. Въпреки че тегленето от банкомат е свързано с допълнителни такси и не се препоръчва, почти 20% споменават, че го практикуват или биха го практикували.

Интерес предизвиква отговорът на 10% от участниците, че ползват или биха ползвали кредитната си карта за превод на заплата, стипендия или пенсия. Подобна услуга обаче не се предоставя от никоя карта и тук може да се говори за размиване на представите на потребителите за дебитна и кредитна карта. За тази част от респондентите може да се твърди, че не е изцяло запозната с пълния спектър от възможности, които предоставя продуктът.

Графика 1: Дейности, за които основно се използва кредитната карта (%)*

*Сборът на процентите надвишава 100, тъй като запитаните са посочили повече от един отговор

Ако разгледаме данните изолирано - само за респондентите, които вече имат издадена кредитна карта, и тези, които възнамеряват да си издадат такава до края на годината - не се наблюдава разлика в типа на дейностите, за които ще или е прилагана тя. При групата на ползващите вече пластика се откроява по-равномерното й приложение във всички посочени услуги. При тези, които тепърва ще кандидатстват за карта, водещата причина е желанието им да могат да плащат за стоки и услуги в магазините (87%). На следващите две места се нареждат плащанията в интернет и при пътуване в чужбина.

Друг фактор, влияещ на ръста при издаване на кредитни карти, е увеличението на така наречената конвенционална престъпност и по-конкретно някои определени групи престъпления като взломните кражби и грабежите. (Според данни от проведено Национално изследване на престъпността (НИП) на Центъра за изследване на демокрацията, жертви на престъпления през миналата година са били 10.8% от пълнолетните граждани на страната.) Това от своя страна води и до търсене на по-голяма сигурност от потребителите. Кредитната карта предполага носенето на по-малки суми в брой и по-чести безналични плащания. Защитите на пластиките не позволяват на друг освен притежателя й да тегли пари от сметката. В края на първото тримесечие бе регистрирано увеличение с 8 пр. п. на годишна база на извършваните безналични плащания.

Графика 2: Разпределение на дейности, за които основно се използва кредитната карта спрямо настоящите и бъдещи потребители (%)*

*Сборът на процентите надвишава 100, тъй като запитаните са посочили повече от един отговор