Една интересна част от българската електроника е старата банкова техника, произвеждана някога в страната ни. Някои устройства от нея са ни изненадвали досега през годините, затова сега бързаме да ви зарадваме с едно ново откритие в областта.
Автор:
Антон Оруш
Гост-автор
www.sandacite.bg – Българският портал за стара техника
Този път изнамерихме истинско банково информационно табло от средата на 90-те години, произвеждано в Периферна техника ЕАД Пловдив – това е предприятието наследник на добре известния Завод за запаметяващи устройства. Известно е, че на такъв тип табла, наречени валутни, се изписват и обявяват основните параметри на различните видове депозити и курсовете на основните валути, с които банката оперира. Таблото се обслужва от служителите, стои на видно място в банковия салон и лесно се забелязва от клиентите. Освен за лихви и курсове, в него има и полета с индикация за датата и часа.
Нашето пловдивско табло се управлява с помощта на PC XT/AТ-съвместим компютър (може да бъде и ,,Правец“), който е свързан с таблото чрез много използвания през миналите десетилетия сериен интерфейс RS 232. Чрез компютъра се въвеждат данните, които после се изобразяват на LED индикаторите в различните полета.
Височината на всяка цифричка в тях е 25 мм и могат да светят не само в обичайното червено, но и в зелено. Ще забележите, че полетата за валутните курсове са по-дълги и могат да изобразят число с до шест цифри, така че да се осведомим подробно за курсовете. Докато полетата за параметри на депозити (в тези полета се указва какъв е лихвеният процент за всеки депозит при различен срок и валута, колко е минималната вноска за откриване и т.н.) могат да изобразяват до четирицифрени числа.
В таблото са предвидени колони за до три вида валути, като етикетът над всяка колона може да се сменя. Тук валутите са щатски долар, германска марка и швейцарски франк. Евро, разбира се, още няма как да присъства.
Пловдивското табло разполага със собствена памет, но ако му се изключи електрозахранването, веднъж въведените стойности в нея могат да се запазят най-много 72 часа. Високо е 84 см, широко 74, дълбоко 10 и тежи 12 кг. Корпусът му е метален, таблото се захранва от обичайното 220 волта мрежово напрежение, потребява 60 вата мощност.
Нашето табло влиза в производство през 1992 или 1993 г. Вярно е, че едва през 1994-а СО Периферна техника е преобразувано в Периферна техника ЕАД, но няма пречка таблото да е било налично в производствената номенклатура на предприятието и преди тази промяна (както е и с други устройства). А производството му продължава най-късно до 1996 г.
Сега стигнахме и до невралгичния въпрос – дали това е първото българско банково валутно табло, или не? Отговорът е – не е! Първото наше такова устройство е произведено от фирма Мегатекс през 1990 г. През 1996 г. това предприятие става № 1 в света по тези изделия, като техни табла са продавани в над 60 страни в света, вкл. Индия и Южна Корея. Тази фирма работи много активно и досега, а техни табла се използват и в България - напр. Fibank и досега работи именно с табла на Мегатекс и можете да ги видите във всеки банков салон, окачени на стената зад касите.
Началото на 90-те години е време на активно развитие на българската банкова техника, защото тогава започват да действат много нови банки, а в техните обекти все пак трябва да работи нещо - както онзи детектор на фалшиви банкноти от предишната ни статия по темата, който датира още от 1992-ра. Затова трябва да подхождаме внимателно към датирането на банково оборудване от периода - не е коректно да провъзгласим безрезервно дадено устройство за първото българско такова само защото ни изглежда много старо! Пък и истинските и съвестни изследователи по правило не бързат да се изхвърлят толкова категорично.
А какво пише на най-хубавите валутни табла? ,,ДОБРЕ ДОШЛИ В ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА!“
*Публикуваният материал изразява единствено мнението на гост-автора и съдържа данни от източници на информация, ползвани от автора на статията.
Коментари