Интервю за вестник „24 часа“ – 19 юни 2020 г., брой 158

Г-Н НИКОЛА БАКАЛОВ - ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА FIBANK:

Банката отговаря на всички законови изисквания за капитал

Увеличението на капитала е форма на добавяне на допълнителен капиталов буфер по препоръка на ЕЦБ като условие за присъединяването на България към ERM II

• Българската банка за развитие влиза като миноритарен акционер в Първа инвестиционна банка заедно с други частни инвеститори. Г-н Бакалов, нека най-напред да припомним кога, защо и от кого банката получи препоръка за увеличение на капиталовите буфери?

Първо искам да отбележа, че Първа инвестиционна банка отговаря на всички законови и капиталови изисквания на Република България.

Препоръките на ЕЦБ от 2018 г. са в резултат на направените стрес тестове и се основават на хипотетичен сценарий за силно негативно развитие на икономическите процеси в страната в тригодишен период, при който сценарий теоретично банката би имала недостиг на капитал.

Разработихме съвместно план за увеличение на капиталовите буфери по няколко линии:

1. Заделяне на печалбата на банката за увеличение на капитала;
2. Продажба на придобити активи;
3. Привличане на инвеститор.

В резултат на това към 31 март 2020 г. Fibank достигна над 72% или почти 190 млн. евро от изисканите капиталови буфери. В ситуация на пандемия, настъпили спадове на цените на акциите на европейските и световни борси, привличането на инвеститор става особено трудно. Въпреки това, банката е изпълнила всички свои ангажименти – подготвила е проспект, публикувала го е и изпълнява всички свои задължения.

• ПИБ е платежоспособна банка, коефициентът й на ликвидност е 221,64% и значително надвишава регулаторните изисквания, активите й са над 10 млрд. лв., консолидираната печалба за 2019 г. е над 137,9 млн. лв., а печалбата преди обезценка - 274,1 млн.лв.“. Моля допълнете тази „визитна картичка“ с още важни показатели...

Друг основен параметър е капиталовата адекватност. Тя показва колко капитал притежава банката, съотнесено към нейната ежедневна дейност и свързаните с нея рискове – кредитиране и не само. По данни към 31 март 2020 г. банката разполага с капитал от първи ред в размер на над 1.350 млрд лева, което е далеч над регулаторните изисквания според действащото в момента законодателство, което е достатъчно консервативно в сравнение с европейските банки.

• Избрахте да бъдете публична банка и това увеличение трябваше да стане чрез публично предлагане на новоиздадени обикновени, поименни, безналични акции. Съвпадението с коронакризата, рецесията и състоянието на борсата колко силни задържащи инвеститорския интерес фактори се оказаха?

Разбира се, че кризата се оказа значителен фактор пред усилието за набиране на капитал през борсата. За гарантиране на изпълнението на задачата, банката за своя сметка ангажира консултант по увеличението, този консултант е международна компания с опит в привличането на инвеститори.

За илюстрация - нашите консултанти, които имат богат опит в привличането на инвеститори, отбелязаха че всички подобни начинания в Европа са преустановени до утихване на пандемията и последващия очакван икономически ефект.

Още повече в свое съобщение до медиите от 12 март тази година ЕЦБ официално съобщи, че отлага разсрочване на проверките на място в европейските банки и удължава сроковете за въвеждане на мерки за оздравяване, произтичащи от скорошните проверки на място.

Българската фондова борса страда от ниска ликвидност и в сравнение с големите борси в значителна степен по-тромаво излиза от натиска на пандемията. Например, за първите 4 месеца на годината оборотът на Немската борса, чиято система използва и БФБ, е бил 801 млрд. евро, докато този на БФБ е бил скромните 49 млн. евро. Оборотът на най-голямата в региона борса във Варшава пък е бил в размер на 354 млрд. евро. Средномесечният оборот на БФБ е бил 12 млн. евро, докато този на борсата във Франкфурт е 200 млрд. евро, във Варшава 88,5 млрд. евро. Естествено,  че набиране на 100 млн. евро на борса с 12 млн. евро средномесечен оборот е трудна цел. Именно поради тази причина борсовата цена на акцията не се смята за определяща.

• Цената на акциите, по която ББР ги купува, породи разнопосочни мнения. Чуха се гласове, че е над пазарната. Финансовият министър обясни, че емисионната стойност е определена на базата комплексен анализ на ключови параметри, потвърдена е от Комисията по финансов надзор. Как наистина бе определена тази цена?

Основен параметър в определянето на цената на една акция е балансовата стойност, тоест колко лева реална стойност „стои“ зад всяка акция. Балансът на банката се одитира поне веднъж годишно от 2 независими международни одитора. Балансовата стойност за 1 акция към края на март е 8.87 лв. Вторият параметър е борсовата стойност. Тя варира около 2.50 – 2.60 лв за акция. Както казах, Българската фондова борса не е високоликвидна и не би могла да предложи такъв обем от акции и това се взема предивид при определяне на цената.

Цената от 5 лв. е определена след внимателен анализ и отговаря на две основни изисквания – да бъде достатъчно атрактивна, за да привлече инвеститори и увеличението да е успешно, но и да бъде достатъчно висока, за да гарантира интереса на сегашните, включително и борсови акционери – нещо, което е задължително при публичните компании, т.е. тези, които се търгуват свободно на борсата. След вземане предвид на тези фактори, банката определи цена от 5 лв. и КФН я одобри.

• Двама инвеститори проявиха интерес в последния момент на публичния аукцион - държавната ББР и неизвестен засега частен инвеститор. Как ще изглежда разпределението на акционерната собственост след финализиране на сделката? Ако знаете другия инвеститор, може ли да кажем кой е той?

Това ще стане официално след плащане на цената и вписването в Търговския регистър.

• Да отговорим на критиките, че държавата за втори път спасява банката. Това прецедент ли е, след като и големи и известни банки са разчитали на помощ от държавите си?

Тук искам веднага да коригирам всички, които квалифицират увеличението на капитала като спасяване – подчертавам, че към настоящия момент банката е в отлична форма и няма от какво да бъде спасявана. Отговаря на всички действащи регулаторни изисквания и отчита чудесни резултати.

За илюстрация, оперативната печалбата на банката на консолидирана основа за 2017, 2018 и 2019 години е съответно 181, 244 и 274 млн лв. Увеличението на капитала е форма на добавяне на допълнителен капиталов буфер по препоръка на ЕЦБ, като условие за присъединяването на България към ERM II.

• Каква е вашата прогноза за развитието на банковия сектор - каква ще е близката посока на движение на лихви и такси? Ще се забави ли кредитирането заради кризата, или обратното - ще участва активно в рестарта на икономиката?

Прогнозираме, че ще има висока активност по отношение на търсене и предлагане на кредити – вероятно ще става малко по-внимателно, тъй като и икономическата обстановка е необичайна.

Логично това би трябвало да доведе до увеличение на кредитния риск, който е компонент от лихвите по кредитите. Аз съм оптимист и смятам, че България много бързо ще преодолее тази криза, тъй като по своя характер тя не е структурна като предходната.

• Можете ли да споделите какво да очакват от тук нататък вашите клиенти - фирми и физически лица? Какви нови продукти и услуги ще предложите или какви подобрения ще направят предлаганите в момента по-атрактивни?

Информационните технологии променят традиционното банкиране, като вече започват осезаемо да изместват банковото обслужване от офисите към дигиталната среда. Почти всички ежедневни банкови операции могат да се правят през платформата ни за дистанционно банкиране. Предлагаме широк спектър от услуги за пълноценно дигитално банкиране, както и голяма клонова мрежа, която винаги е на разположение за тези, които имат нужда от лична консултация с банков експерт.

Само за първото тримесечие на 2020 г. междубанковите преводи в лева през My Fibank са се повишили с 97%, а тези в чуждестранна валута – със 185%. Вътрешнобанковите преводи през приложението отбелязват ръст от 80%. Исканията за кредитни карти през платформата ни за дистанционно банкиране нарастват със 131%, онлайн исканията за кредит – с 80%, а откритите онлайн депозити – със 61% (данните са спрямо Q1 на 2019 г.).

Дигитализацията и промяната в потребителското поведение водят до промени. Голяма част от клиентите ни вече предпочитат да банкират не в офиса, а дистанционно - в онлайн среда.

Инвестираме значително във внедряването на нови технологични решения и разработваме редица подобрения в дигиталното банкиране.

Тенденцията за пренасочването на клиентското обслужване към онлайн среда обхваща всички банки във всички страни. В периода 2008 г. - 2018 г. общият брой на физическите банкови клонове в страните от ЕС е намалял от 238 хиляди до 174 хил. България е една от страните с най-голям дял на банкови клонове на 100 хил. души – 51%. В съседна Румъния този дял е два пъти по-нисък – 26,6%.

В момента предлагаме потребителски кредит, който може да се изтегли изцяло онлайн, без посещение на банков офис.

До края на годината ще предложим доста интересни кампании за картови продукти, специални предложения за настоящи клиенти и много други.